Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Ала нищо не можеше да отвлече проповедника от мислите му.
— Отива някъде — повтори той. — Точно така, отива някъде. А аз не зная къде отивам. Ето какво ще ти кажа: на моите проповеди хората стигаха дотам, че почваха да скачат, да крещят и да славят бога с все сила, докато нападат по земята и изгубят съзнание. Трябваше да кръщавам някои от тях в канала, за да се свестят. А след това знаеш ли какво правех? Отвеждах някое момиче в тревата и лягах там с него. И така всеки път. А после почвах да се кая, молех се, молех, но никаква полза. Сетне пак събера хората, изпълним се с благодат и… пак върша същото. И ето че реших: безнадеждно съм загубен, мръсен лицемер съм. Не го искам, но така става.
Джоуд се усмихна, дългите му зъби се отделиха едни от други и той облиза устни.
— За да обърнеш някое момиче, няма нищо по-добро от една гореща проповед — рече той. — Зная това от живота.
Кейси развълнувано се наведе напред.
— Виждаш ли! — извика той. — И аз стигнах до това и почнах да се замислям. — Кейси ритмично махаше костеливата си, с големи стави ръка нагоре-надолу, сякаш тактуваше думите си. — Ето какви мисли ми дойдоха. Надарен съм с божията милост. Моето паство също се радва на тази милост, и то толкова, че скача и вика. По-нататък: казват, че да легнеш с момиче, било дяволска съблазън. Но нали колкото повече божия милост има у едно момиче, толкова по-лесно то ще легне с теб в тревата? Прости ме за тези мисли, ала как може, по дяволите, сатаната да се всели у момиче, чиято глава е дотолкова изпълнена с божа благодат, че тя блика от носа и ушите му? Ще кажеш, че дяволът не може да припари до такава жена! А се оказва съвсем друго нещо. — Очите на Кейси блестяха от вълнение. Той замърда бузи, плю и плюнката се затъркаля в праха, докато накрая заприлича на малко, сухо топче. Проповедникът протегна ръка и се взря в дланта си, сякаш тя беше книга, която той четеше. — Ето, това съм аз — тихо продължи Кейси. — Това съм аз: в ръцете ми са човешки души, отговарям за тях и чувствувам отговорността си, а след всяка проповед лягам с момиче. — Той погледна Джоуд и на лицето му се изписа безпомощност. Изразът му зовеше за помощ.
Джоуд старателно нарисува в праха женски торс — гърди, таз, бедра.
— Никога не съм бил проповедник — каза той. — Никога не съм изпускал това, което ми е падало в ръцете. И не са ме мъчили никакви мисли: напротив, страшно бях доволен, когато можех да спя с някоя.
— Там е работата, че не си проповедник — настояваше на своето Кейси. — За теб жената си е просто жена, нищо повече. А за мен тя е свещен съд. Спасявах душите им. Отговарях за тях. А ето че въпреки тази отговорност, вселявах у тях дух свети и после ги отвеждах в тревата.
— Тогава нищо не ми пречи и аз да стана проповедник — каза Джоуд. Той извади от джоба си тютюна и книжките и си сви цигара. После запуши и погледна косо през дима Кейси. — Отдавна не съм бил с момиче. Трябва да си понаваксам.
Кейси продължи:
— Толкова ме мъчеше това, че почнах и да не спя. Отивам на проповед и се заклевам: боже, този път ще се въздържа! И още не изрекъл клетвата си, знаех, че ще я престъпя.
— Трябва да се ожениш — рече Джоуд. — У нас живееше един проповедник с жена си. Бяха йеховисти21. Спяха горе. Проповедите ставаха в нашата конюшня. Ние, момчетата, подслушвахме как свещеникът здравата оправяше жена си след всяка вечерна проповед.
— Добре, че ми каза това — зарадва се Кейси. — Страхувах се да не би само аз да съм такъв. Най-сетне не издържах, зарязах всичко и избягах. Оттогава все за това си мисля. — Той преметна крак върху крак и почна да чисти калта между пръстите си. — Питам се: „Какво не ти дава покой? Похотта ти ли?“ Отговарям си: „Не похотта, а това, че върша грях.“ И продължавам: „Защо, когато у някого има благочестие колкото щеш и цял е изпълнен с Христовата вяра, той мисли само как по-скоро да свали гащите си?“ — Кейси ритмично сви два пръста върху дланта си, сякаш грижливо редеше на нея своите думи. — Казвам си: „Може би това не е грях? Може би всички хора са такива? Може би напразно се бичуваме, за да изгоним дявола от душите си?“ Спомних си как някои сестри се удряха сами с еднометров тел. И аз си помислих, че това може да им е приятно, че може и на мен да е приятно да мъча сам себе си. Тогава лежах под едно дърво, мислих, мислих и заспах. Събудих се, гледам — станало тъмно, нощ. Нейде наблизо вие койот. И преди да си дам ясна сметка какво говоря, изрекох: „По дяволите! Няма грехове и добродетели. Има само това, което хората вършат. Не можеш да откъснеш едното от другото. Някои постъпки са добри, други лоши, ето всичко, а за останалото никой не бива да съди.“ — Кейси млъкна и вдигна очи от дланта си, където редеше думите си.
21
Йеховисти (по-правилно „яхвити“) — религиозна секта, проповядваща молитвата на малки групи; обявява се против всяка друга власт, освен божията и заплашва със Страшния съд всеки, който се отдаде на земните радости. Американският клон е основан през 1872 г.