Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Кейси чакаше нетърпеливо да чуе историята. Но Джоуд мълчеше. Кейси даде на спътника си достатъчно време да събере мислите си и накрая с известно раздразнение попита:
— Е, какво направи чичо ти с тази свиня?
— Какво ли? О! Начаса я закла и каза на майка да запали печката. После наряза месо за пържоли и ги сложи в тигана, а ребрата и единия бут — в пещта на печката. Изяде пържолите — ребрата станаха готови; изяде и ребрата — бутът се опече. Тогава чичо се зае с бута. Откъсне грамадно парче — и в устата. Ние, момчетата, сме го начоголили и от устата ни текат лиги; той ни даде за пощявка, ала на баща ми нищо не даде. Накрая така се наяде, че повърна и легна да спи. Докато спеше, ние, децата, и баща ми видяхме сметката на бута. На сутринта чичо Джон става и веднага — другия бут в пещта. Баща ми го пита: „Джон, да не си решил да изядеш цялата свиня?“ А чичо отговаря: „Да, Том, само че ме е страх да не се вмирише, докато я изям. Затова по-добре ще е да си вземеш една чиния месо и да ми върнеш две връзки тел.“ Но баща ми не е глупак. Той остави чичо Джон да се тъпче, докато му прилошее, и когато чичо ми свърши с яденето, не бе изял повече от половината бут. Баща ми му казва: „Да беше осолил месото.“ Ала чичо Джон си е такъв: като реши да си хапне свинско, цяла свиня иска да има пред себе си, а щом се наяде — не може да гледа повече месото. Излезе и баща ми осоли останалото месо.
Кейси рече:
— Ако бях проповедник както преди, щях да извлека урок от тази случка и да ти кажа няколко напътствени думи, но не се занимавам вече с това. Как мислиш, защо чичо ти е направил така?
— Знам ли — отговори Джоуд. — Много му се е ядяло свинско. Сега, като си спомних това, и на мен ми се прииска да си хапна месце. През четирите години в затвора съм изял само четири парчета печено свинско — по едно всяка Коледа.
Кейси каза важно:
— Може би сега Том ще заколи охранения телец за блудния си син, както в светото писание22.
Джоуд презрително се разсмя.
— Не познаваш баща ми. Когато коли кокошка, кряка повече от нея. Не е за тази работа. Свинята си винаги държи за Коледа, а към септември тя умира от някаква болест и не можем да я ядем. Затова пък, когато на чичо Джон се прииска свинско, ей богу, до гуша се натъпква.
Двамата се изкачиха на заобления връх на хълма и видяха долу мястото на Джоудови. Том Джоуд се спря.
— Нещо тук не е в ред — рече той. — Погледни нашата къща. Случило се е нещо. Никого не виждам. — Те стояха и гледаха втренчено малката група постройки.
Пета глава
Собствениците на земята почнаха да идват на участъците си, но по-често изпращаха там свои представители, които пристигаха със закрити автомобили и триеха между пръстите си сухата земя, а понякога забиваха големи сонди и вземаха проби. От опалените от жаркото слънце дворове арендаторите с тревожни очи следяха закритите автомобили, сновящи из нивята. А накрая представителят влизаше с колата си в двора на фермата и без да слиза, повеждаше разговор през прозореца й. Първите няколко минути арендаторите стояха до колите, сетне клякаха на земята, вземаха някоя пръчка и почваха да драскат с нея по праха.
През отворените врати надничаха жените, а зад тях децата — бледоликите деца с широко отворени очи — триеха един в друг босите си крака и мърдаха пръсти. Жените и децата гледаха внимателно мъжете, които разговаряха с представителите. Те мълчаха.
Едни от представителите бяха любезни, защото им беше неприятно това, което вършеха, други разгневени, понеже мразеха да бъдат жестоки, а трети се държаха студено, тъй като отдавна бяха разбрали, че трябва да бъдеш студен, ако искаш да си истински собственик. И всички те се подчиняваха на силата, която ги превъзхождаше. Едни мразеха математиката, която ги бе довела тук, други се страхуваха от нея, а имаше и такива, които се прекланяха пред математиката, понеже тя им даваше възможност да бягат от мислите и чувствата си. Ако земята бе собственост на някоя банка или финансова компания, представителят казваше: банката или компанията се нуждае… иска… настоява… трябва да има това и това, сякаш банката или компанията беше някакво чудовище, надарено със способността да мисли и чувствува, което бе хванало представителя си в капан. Представителите си даваха вид, че не отговарят за действията на банките и компаниите, сякаш те бяха само хора, роби, а банката — и машина, и повелител. Някои от представителите дори се гордееха с това, че са роби на такива студени и могъщи повелители. Представителите седяха в автомобилите и обясняваха: знаете, че земята е изтощена; толкова години чоплите тук!
22
Има се пред вид библейската притча за блудния син, посрещнат от баща си с отворени обятия, който му измил нозете и заклал в негова чест един охранен телец. (Евангелие от Лука, гл. 15, ст. 23.)