Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Работата ни досега беше да охраняваме онези, които не са напускали затвора или които са били арестувани след последното нападение, повечето от тях са жени. След като сградите на затворите бяха взривени, неосвободените и новите затворници бяха преместени в един дом на изцелението надолу по реката.
Сещате ли се в кой точно?
През последния месец аз и Дейви ескортираме работни бригади от затворници от дома на изцелението до терена на манастира, където те довършиха строежа, започнат от диваците, човешките мъже и жени май работят по-бързо или поне така ми се стори. Кметът не ни накара да надзираваме самия процес на работа, за което поне съм благодарен.
Когато ги приберем вечер обратно в дома на изцелението, с Дейви няма много-много какво повече да правим, освен да обикаляме наоколо с конете и да се стараем с всички, сили да не чуваме писъците, които долитат отвътре.
Защото някои от затворничките са от самото Възражение — заловените в нощта нападението. Тях никога не ги виждаме, не ги изпращат на работа на строежа, те само биват разпитвани по цял ден и цяла нощ, докато най-после дадат някакви отговори. Досега Кметът е узнал от тях, че лагерът на Възражението се намира край някаква мина, прати войниците на мястото, но се оказа, че в лагера вече няма жива душа. Трябва да се изтръгне още полезна информация, но тя се изтръгва много бавно.
Има и такива затворници, за които е доказано, че са помагали на Възражението, но онези от тях, които свидетелстваха и потвърдиха, че са видели със собствените си очи как жените от Възражението избиват диваците и изписват онова В на зида, бяха освободени и изпратени по домовете си. Бяха освободени дори и онези, за които беше ясно, че няма как да са присъствали на избиването и да са го видели, защото преди това пък беше доказано, че по същото време са се намирали на съвсем друго място.
Онези пък, които не дадоха това свидетелство, биват разпитвани, докато го дадат.
Дейви говори високо, за да заглушава звуците, които идват от дома на изцелението, с всички сили се преструва, че не го тревожат, но трябва да си пълен тъпак, за да не видиш колко много всъщност го тревожат.
Аз просто не се издавам с нищо, затворил съм се, стискам очи и чакам писъците да секнат.
Много ми е леко с Дейви.
Защото, както споменах, вече не чувствам нищо.
Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз.
Но от днес нещата явно ще се променят. Днес вече новата сграда е завършена или поне готова в достатъчна степен и Дейви и аз вече ще охраняваме нея, а не дома на изцелението, защото в нея ще бъде пренесена цялата дейност на Въпроса.
Хубаво. Все едно ми е.
Нищо няма значение.
Кантората на Въпроса — казва Кметът, докато обикаля всички ъгли.
Предната част на зида е възстановена, над нея стърчи новата сграда — голям каменен четириъгълник, който смазва мозъка ти, ако стоиш твърде близо твърде дълго време. Поставена е и нова порта, на нея блести чисто ново сребърно В, точно като онова на униформите ни.
От двете страни на портата пазят войници. Един от тях е Айвън, още е редник, както винаги е с кисела физиономия. Опитва се да срещне погледа ми, когато го подминавам, Шумът му гърми фалшиво, предполагам, че е пълен с неща, които той не иска Кметът да чуе.
Не му обръщам никакво внимание. Кметът също.
— Е, сега вече ще започне истинската война — казва Кметът.
Портите се отварят и навън излиза комендантът, мъжът, който ще отговаря за Въпроса и Разпитите, мъжът, на когото е възложено да узнае къде точно се крие Възражението и как най-лесно да бъде обезвредено.
Той ще бъде нашият нов шеф.
— Господин Президент — поздравява той.
— Капитан Хамър — отвръща Кметът.
28
Войник
Виола
— Тихо — казва госпожа Койл и вдига пръст до устните си.
Вятърът е спаднал и чуваме как всяка наша стъпка чупи клонки, нападали под дърветата. Спираме, стараем се да доловим крачките на маршируващи войници. Нищо.
Нищо.
Госпожа Койл кимва и продължаваме надолу по хълма сред дърветата. Аз я следвам. Само двете сме.
Аз, тя и бомбата, привързана за гърба ми.
Спасителната акция доведе в лагера 132-ма затворника. 29 от тях починаха веднага, или ги донесоха мъртви още от пътя. Корин беше трийсетата. Останаха затворнички, неизведени от килиите при акцията, например бедната госпожа Фокс, чиято съдба най-вероятно никога няма да узная. Госпожа Койл пресметна, че сме убили към двайсетина от техните войници. По чудо само шестима членове на Възражението загинаха при атаката, в това число Теа и госпожа Уегънър, но други петима бяха заловени и при всички положения в момента ги изтезаваха, за да измъкнат информация за скривалището на Възражението.