Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Затова се наложи да преместим лагера. Спешно.
Много от ранените изобщо не можеха да се движат сами, но нямаше време, натоварихме всичко — храна, амуниции, медицински материали, оръжия, всичко, което можеше да се носи — на каруците, на конете, на гърбовете на здравите хора и побягнахме в горите, движихме се, без да спираме през цялата нощ, през целия следващ ден и през нощта след него, докато стигнахме до едно езеро в подножието на грамаден скалист склон, където поне имаше достатъчно вода и подходящ терен за издигане на заслони.
— Ще свърши работа — каза госпожа Койл.
Издигнахме лагера под скалите.
И започнахме да се готвим за война.
Махва с ръка и аз на секундата се гмурвам в храстите. Стигнали сме малка отбивка, която се влива в главния път, и аз чувам войнишка част, която шумно се движи в далечината в посока, обратна на нашето движение.
Запасите ни от лека намаляват с всеки изминал ден и госпожа Койл въведе дажби, но след голямото нападение вече е твърде опасно за който и да било мъж, независимо дали има Шум или не, да ходи в града, а това означава, че вече няма кой да ни вози в тайниците на каруците. Сами караме каруцата донякъде, а останалия път изминаваме пеша.
Бягствата след поставянето на бомбата станаха по-трудни, така че трябва много да внимаваме.
— Окей — прошепва госпожа Койл.
Изправям се. Само луните осветяват гората.
Пресичаме пътя приведени почти до земята.
След като се преместихме до езерото, след спасителната акция, след смъртта на Корин…
След като аз се присъединих към Възражението…
Започнах да научавам разни неща.
— Базисно обучение — така ги нарича госпожа Койл тези неща. Занятията се водят от госпожа Брайтуейт, в тях участвам не само аз, но и всеки пациент, оздравял достатъчно, че да може да се включи, а това означава, че се включиха почти всички спасени, човек никога не би помислил, че толкова много хора ще пожелаят, учим се заедно как да зареждаме пушка и да стреляме, как да се сливаме с тълпата и да събираме информация, как да планираме нощни преходи, как да разчитаме следи, учим езика на знаците, кодови думи.
Учим се как да сглобим и задействаме бомба.
— Откъде всички тук знаете как се прави това? — попитах веднъж на вечеря, докато цялото тяло ме болеше от всичкото тичане и гмуркане, и носене на тежки неща през деня. — Вие сте лечителни. Откъде знаете как да…
— Как се ръководи армия ли? — отвърна госпожа Койл. — Забравяш войната с диваците.
— Ние представлявахме самостоятелна военна част — добави госпожа Форт, наведена ниско над чинията си с каша.
Лечителките вече разговарят с мен, сега, когато със собствените си очи се убедиха колко усърдно тренирам.
— Не ни обичаха много-много — изкикоти се госпожа Лоусън от отсрещната страна на масата.
— Не одобрявахме начина, по който някои от генералите ни водеха войната — обясни госпожа Койл. — Смятахме, че партизанските военни действия са далеч по-ефективни.
— И тъй като нямахме Шум — допълни госпожа Надари, — се промъквахме много лесно навсякъде, сещаш ли се?
— Мъжете от щабквартирата обаче, не смятаха, че ние сме решението на всичките им проблеми — продължи да се смее госпожа Лоусън.
— Все спорехме, от там дойде и името ни — каза госпожа Койл.
— А после се състави ново правителство, градът беше възстановен и ние… — продължи госпожа Форт, — проявихме известен разум и съхранихме тайно необходимите материали, в случай че отново възникне необходимост от взривна дейност.
— Експлозивите в мината — казах. — Скрили сте ги още преди години.
— И виж какво добро решение се оказа, че сме взели тогава — отвърна госпожа Лоусън. — Никола Койл винаги е била далновидна жена.
Примигнах при „Никола“, не ми се струваше нормално госпожа Койл да има малко име.
— Да — завърши госпожа Койл. — Мъжете са същества на войната. Най-добре е за всички жени да помнят това и да вземат необходимите мерки.