Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Триста избягали затворника — казва Кметът. — Почти двеста избити войници и цивилни.
— Цифрата пак нарасна — промърморва Дейви под нос. — Следващия път, когато държи тая реч, ще излезе, че целият град вече е избит от Възражението — поглежда ме, за да види дали ще се засмея. Не се засмивам. Дори не го поглеждам. — Както и да е — казва и също обръща глава.
— А дори не споменавам геноцида — допълва Кметът.
При тези думи тълпата започва да роптае, Ревът става по-силен и по-червен.
— Същите онези диваци, които служеха по къщите ви така мирно и кротко през последните десет години, онези диваци, на чиято упоритост и издръжливост в най-тежки условия бяхме започнали да се възхищаваме, онези, на които бяхме свикнали да гледаме като на наши партньори в Новия свят.
Пауза.
— Всички те са мъртви, няма ги вече.
Тълпата Реве още по-силно. Смъртта на диваците наистина оказа много силно въздействие върху хората, преживяха я много по-тежко от смъртта на всички войници и цивилни при нападението. Мъжете дори започнаха отново да се присъединяват доброволно към армията. После Кметът пусна няколко жени от затвора, на други позволи да се приберат при семействата си, а не да спят по общежитията. Повиши дажбите от храна на всички.
И започна редовно да държи речи. Да обяснява как стоят нещата.
— От Възражението твърдят, че се борят за свобода. Но дали това са хората, на които трябва да вярвате, на които да се уповавате за спасението си? Онези, които избиха такъв брой невъоръжени?
Чувствам как се задавям, Шумът ми опустява, не мисля нищо, не чувствам нищо, освен…
Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз.
— Знам, че последните седмици бяха тежки. Храната и водата не достигат, необходим е вечерен час, няма електричество дори и през студените нощи. Поздравявам ви за вашата издръжливост и упорство. Единственият начин да преживеем тези времена, е да се обединим срещу онези, които опитаха да ни унищожат.
— Хората наистина се обединиха, сещате ли се? Като един спазват вечерния час, приемат дажбите храна и вода без ропот, стоят си у дома, когато им кажат да не излизат, гасят електричеството след уговореното време, правят го, въпреки че температурите продължават да падат. Когато яздя из града, виждам дори отворени магазини, пред тях има големи опашки, чакат да получат онова, от което имат нужда.
Очите им не се откъсват от земята, стоят и чакат.
Вечер кметът Леджър ми разказва, че има хора, които още мърморят срещу Кмета, но сега омразата е насочена срещу Възражението, предимно заради взривяването на пречиствателната станция, на електроцентралата, но най-вече заради смъртта на диваците.
Човек се примирява с по-малкото зло, казва кметът Леджър.
Двамата с него още си живеем в камбанарията, причината за това е известна единствено на Кмета Прентис, но сега аз държа ключа и заключвам кмета Леджър, когато излизам. На него това не му харесва, но нищо не може да стори.
Примиряваш се с по-малкото зло.
Чудя се обаче защо човек винаги може да избира само между две злини, пък били те и с различен мащаб.
— Също така искам да изразя благодарността си — продължава да приказва Кметът — за непрекъснатата помощ, която ни оказвате с вашата информация. Само непрестанната бдителност може да ни изведе към по-светли дни. Нека съседът ви знае, че го наблюдавате. Само така ще се чувства действително в безопасност.
— Колко още ще продължава? — обажда се тихо Дейви и без да иска, смушква Смъртоносен/Жълъдче и трябва да дръпне юздите, защото конят прави крачки напред. — Замръзвам тука, мътните го взели.
Ангарад пристъпва от крак на крак под мен. Напред? казва Шумът й, дъхът й е тежък и бял в студа.
— Още малко — шепна й и я галя по шията.
— От тази вечер — говори Кметът — вечерният час се премества с два часа по-късно, а посещенията при съпругите и майките се удължават с трийсет минути.
Сред тълпата от мъже се понася кимане, в тълпата от жени някои заплакват от облекчение.
Благодарни са му, мисля. Благодарни са на Кмета.
И това ако не е постижение.
— На финала — довършва той — имам удоволствието да ви съобщя, че завърши строежът на сградата на новото Министерство, което ще ни закриля от заплахата на Възражението, сградата, в която всички тайни ще излизат наяве, в която всеки, който желае да навреди на нашия начин на живот, ще бъде превъзпитаван в уважение към нашите идеали, сградата, която ще гарантира бъдещето ни и ще ни освободи от ръцете на онези, които се опитат да ни го отнемат.