Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Копаеха нощем, складираха в скрити улеи, плащаше им се в брой, без въпроси и без отговори. Виновни в дивото си желание да останат живи, те и Риърдън търгуваха като диваци, без права, титли, договори или защита, просто по взаимно съгласие и чрез безмилостното, абсолютно спазване на дадената дума. Риърдън дори не знаеше името на младия водач. Докато го гледаше как товари камионите, Риърдън си мислеше, че това момче, ако се беше родило едно поколение по-рано, щеше да стане велик индустриалец, а сега вероятно щеше да завърши краткия си живот като обикновен престъпник, само след някоя и друга година.
Същата вечер Дагни трябваше да се справи със срещата на борда на директорите на „Тагарт“. Те седяха около една полирана маса във величествената зала на борда, която беше недостатъчно отоплена. Хората, които имаха зад гърба си десетки години кариера, бяха разчитали на сигурността си, на това да съхранят лицата си безизразни, думите си — мъгляви, а облеклото — безупречно; тези хора бяха силно притеснени от пуловерите по коремите си, от шаловете около вратовете си и от кашляне, което прорязваше дискусията твърде често, като откос от картечница.
Тя забеляза, че Джим е изгубил шлифовката на обичайните си прояви. Той стоеше с глава, потънала между раменете, а очите му се стрелкаха твърде бързо от лице на лице.
Един човек от Вашингтон седеше на масата с тях. Никой не знаеше каква е работата или титлата му, но не беше и необходимо: знаеха, че той е човекът от Вашингтон. Името му беше господин Уедърби, имаше посивели слепоочия, дълго, тясно лице и уста, която изглеждаше сякаш той трябваше да опъва мускулите на лицето си, за да я държи затворена — всичко това придаваше израз на педантичност на това лице, което не показваше нищо друго. Директорите не знаеха дали той присъства като гост, съветник или управител на борда — предпочитаха и да не разбират.
— Струва ми се — каза председателят, — че основният проблем, на който трябва да обърнем внимание, е фактът, че коловозът на основната ни линия изглежда е в плачевно, да не кажа в критично състояние… — той спря и добави внимателно: — … докато единствените добри релси, които имаме, са тези на линията „Джон Голт“, тоест „Рио Норте“.
Със същия внимателен тон, очаквайки някой друг да подеме замислената цел на думите му, друг мъж каза:
— Ако вземем предвид критичния недостиг на оборудване, както и факта, че го оставяме да се износва в обслужването на разклонение, което работи на загуба… — той спря и не спомена какво ще стане, ако го вземат предвид.
— По мое мнение — каза един сух, блед човек с мустачки — линията „Рио Норте“ изглежда се е превърнала във финансово бреме, което компанията може и да не успее да понесе — искам да кажа, ако не се извършат известни промени, които… — той не довърши, но погледна към господин Уедърби. Господин Уедърби гледаше така, сякаш не го беше забелязал.
— Джим — каза председателят, — мисля, че можеш да обясниш картината на господин Уедърби.
Гласът на Тагарт все още беше отработено гладък, но това беше гладкостта на парче плат, опънато до край върху счупено стъкло, чиито остри ръбове си личаха от време на време:
— Мисля, че според общоприетото мнение основният фактор, който влияе върху всяка железопътна компания в страната, е необичайният брой провалящи се фирми. Въпреки че всички разбираме, че това е само временно — все пак за момента положението на железниците се приближава към стадий, който може да се опише като отчайващ. По-конкретно: броят фабрики, които са затворили врати по цялата територия на системата на „Тагарт Трансконтинентал“, е толкова голям, че е разрушил цялата ни финансова структура. Отдели и клонове, които винаги са ни носили най-стабилните ни печалби, сега отчитат работа на загуба. Не може да се поддържа разписание за тежкотоварни влакове за трима клиенти там, където някога са били седем. Не можем да им предлагаме същата услуга — поне не и при… сегашните ни цени — той погледна господин Уедърби, но онзи като че ли не забеляза. — Струва ми се — каза Тагарт, докато остротата в гласа му ставаше все по-остра, — че позицията на нашите клиенти е несправедлива. Повечето от тях се оплакват от конкурентите си и са прокарали различни местни мерки за елиминиране на конкуренцията в своите области. Сега повечето от тях са на практика монополистични собственици на пазарите си, но все пак отказват да разберат, че една железопътна компания не може да даде на една самотна фабрика цени за превоз, които са били възможни само заради производството в целия район. Ние пускаме влаковете си за тях на загуба, а те са заели позиция срещу всякакво… увеличаване на цените.