Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Ставаше въпрос само за един ден закъснение. То причини три дни забавяне на товарен влак №386 от Калифорния за Ню Йорк с петдесет и девет вагона с маруля и портокали. Товарен влак №386 чакаше на странични коловози, на станции за презареждане с въглища, чакаше горивото, което не пристигаше. Когато влакът стигна в Ню Йорк, марулята и портокалите трябваше да се изхвърлят в Ист Ривър — бяха чакали твърде дълго реда си в складовете в Калифорния, при намаления брой влакове и забраната, която наложиха директивите: локомотивът не може да тегли повече от шейсет вагона.
Само приятелите и съдружниците забелязаха как трима производители на портокали в Калифорния напуснаха бизнеса, заедно с две ферми за маруля в Имперската долина; никой не забеляза затварянето на една търговска къща в Ню Йорк, на водопроводна фирма, на която търговската къща дължеше пари, на търговец на оловни тръби на едро, който доставяше стока на водопроводната фирма. Когато хората умират, казваха вестниците, човек не трябва да се притеснява за рухването на бизнес предприятия, които са просто частни начинания за частна печалба.
Въглищата, изпратени през Атлантика от Бюрото за глобално облекчение, не достигнаха Английската народна република: бяха плячкосани от Рагнар Данешолд.
Втория път, когато „Въглища Данагър“ закъсня с доставката на гориво за „Тагарт Трансконтинентал“, в средата на януари, братовчедът на Данагър се сопна по телефона, че не е могъл да направи нищо: мините му били затворени за три дни поради недостиг на смазка за машините. Доставката на въглища за „Тагарт Трансконтинентал“ се забави с четири дни.
Господин Куин, от Компанията за сачмени лагери „Куин“, която някога се беше преместила от Кънектикът в Колорадо, чака една седмица товарния влак с поръчката му от риърдънов метал. Когато влакът пристигна, вратите на компанията му бяха затворени.
Никой не проследи затварянето на фирма за двигатели в Мичиган, която беше чакала доставката на сачмени лагери, с бездействащи машини и работници на пълна заплата, или пък затварянето на фирма за дървен материал в Айова, оставена без суровини, или банкрутът на строителен предприемач в Илинойс, който, понеже не получил дъските навреме, изгубил договорите си, а купувачите на домовете му били изпратени да скитат по премитаните от снега пътища, за да търсят нещо, което вече не съществува никъде.
Снежната буря, която се разрази в края на януари, затвори проходите през Скалистите планини, издигайки десетметрови стени през главната линия на „Тагарт Трансконтинентал“. Хората, които се опитваха да разчистят коловоза, се отказаха след няколко часа: роторните снегорини се чупеха един след друг. Снегорините бяха експлоатирани и поправяни две години след изтичане на годността им за работа. Новите така и не бяха доставени — производителят беше напуснал, защото не можеше да получи от Орън Бойл стоманата, от която се нуждаеше.
Три влака, тръгнали на запад, бяха заклещени по страничните коловози на гара Уинстън, високо в Скалистите планини, където главната линия на „Тагарт Трансконтинентал“ отрязваше северозападния край на Колорадо. Пет дни подред те останаха така — извън достъпа на помощ. Влаковете не можеха да стигнат до тях през бурята. Последният камион, произведен от Лорънс Хамънд, се счупи по замръзналите наклони на планинските магистрали.
Най-добрите самолети, произведени някога от Дуайт Сандърс, бяха изпратени нататък, но никога не стигнаха до гара Уинстън — бяха износени толкова много, че не можеха да се борят с бурята.
През завесата на снега пътниците, хванати в капан във влаковете, гледаха навън към светлините на копторите в Уинстън. Светлините угаснаха през нощта на втория ден. До вечерта на третия светлините, отоплението и храната във влаковете свършиха. В кратките прекъсвания на бурята, когато бялата завеса изчезваше и оставяше след себе си неподвижна, черна празнота, която сливаше мрачната земя с беззвездното небе, пътниците можеха да видят на много мили на юг едно малко пламъче, което се молеше на вятъра. Това беше факелът на Уайът.
На сутринта на шестия ден, когато влаковете успяха да помръднат и да продължат надолу към Юта, Невада и Калифорния, железничарите забелязаха мъртвите комини и затворените врати на малки фабрики край линията, които още не бяха затворени при последното им преминаване.
„Бурите са Божие дело — написа Бъртрам Скъдър — и никой не може да бъде държан социално отговорен за времето“.