Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Срещу увеличаването на цените? — меко каза господин Уедърби, добре имитирайки учудване. — Не са заемали такава позиция.
— Ако някои слухове, за които отказвам да вярвам, че са верни… — каза председателят и спря една сричка преди паниката в гласа му да стане очевидна.
— Джим — любезно каза господин Уедърби, — мисля, че ще е най-добре да не споменаваме темата за увеличаването на цените.
— Нямаше да предлагам увеличение на този етап — побърза да каже Тагарт, — просто го споменах, за да допълня картината.
— Но Джим — каза един възрастен мъж с треперещ глас, — мислех, че влиянието ти, искам да кажа приятелството ти с господин Мауч ще осигури…
Той спря, защото другите го гледаха строго, с упрек за нарушаването на неписания закон, според който никой не споменава подобни провали, никой не обсъжда мистериозните пътища на могъщите приятели на Джим или причините, поради които те са го предали.
— Фактът е — едва ли не весело каза господин Уедърби, — че господин Мауч ме изпрати тук, за да обсъдим искането на железопътните синдикати за увеличаване на заплатите и това на клиентите на товарните превози за намаляване на цените.
Каза го нехайно и твърдо; знаеше, че всички го знаят, че исканията се обсъждат по вестниците от месеци насам; знаеше, че в мозъците на тези хора пълзеше ужас не от факта, а от това, че го назовава — сякаш фактът не съществуваше, но думите му имаха сила да му придадат плът; знаеше, че са чакали да видят дали ще приложи тази сила, а той им показваше, че ще го направи.
Положението им предполагаше някакъв протест — нямаше такъв, никой не му отговори. След това Джеймс Тагарт каза с онзи хаплив, нервен тон, който би трябвало да прикрива гняв, но по-скоро признава несигурност:
— Не бих преувеличавал важността на Бъзи Уотс от Националния съвет на ползвателите на товарни превози. Вдига много шум и дава много скъпи вечери във Вашингтон, но не ви съветвам да го приемате твърде насериозно.
— О, не знам — каза господин Уедърби.
— Слушай, Клем, със сигурност знам, че Уесли е отказал да го види миналата седмица.
— Вярно е. Уесли е доста зает.
— Освен това знам, че Джийн Лоусън организира голямо парти преди десетина дни, практически всички са били там, но Бъзи Уотс не е бил поканен.
— Така е — миролюбиво каза господин Уедърби.
— Така че не бих заложил на господин Бъзи Уотс, Клем. И не бих позволил това да ме притеснява.
— Уесли е безпристрастен човек — каза господин Уедърби. — Човек, отдаден на дълга си към обществото. Той трябва да мисли за интересите на страната като цяло, над всичко друго.
Тагарт се изправи в стола си. От всички знаци за опасност, които познаваше, тази посока на разговор беше най-лошият.
— Никой не може да отрече, Джим, че Уесли храни дълбоко уважение към теб като просветен бизнесмен, ценен съветник и един от най-близките му лични приятели.
Очите на Тагарт бяха приковани в него: това беше още по-лошо.
— Но никой не би могъл и да каже, че Уесли би се поколебал да пожертва личните си чувства и приятели, когато благото на обществото е засегнато.
Лицето на Тагарт остана безизразно — ужасът му беше предизвикан от неща, които никога не можеха да се изразят с думи или с физиономии. Ужасът идеше от битката му срещу недопустимата мисъл: самият той представляваше „обществото“ толкова дълго и за толкова различни неща, че знаеше какво ще означава, ако тази вълшебна, свещена титла, срещу която никой не дръзваше да се изправи, бъдеше прехвърлена заедно с „благото“ си към личността на Бъзи Уотс.
Но онова, което попита, и то доста сприхаво, беше:
— Не намекваш, че аз бих поставил личните си интереси над тези на общественото благо, нали?
— Не, разбира се, че не — каза господин Уедърби с израз, който беше почти като усмивка. — Със сигурност не. Не и ти, Джим. Твоето социално поведение и разбиране са твърде добре познати. Точно затова Уесли очаква, че ще можеш да видиш картината от всички страни.