Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се — приклещен каза Тагарт.
— Е, погледни го от страната на синдикатите. Може би не можеш да си позволиш да им дадеш увеличение, но как могат да си позволят да съществуват, при условие, че разходите за живот са скочили до небето? Трябва да ядат, нали? Това е на първо място, със или без железницата — тонът на господин Уедърби съдържаше ведра правдивост, сякаш рецитираше формула, необходима за разкриването на друго значение, ясно за всички им; гледаше право към Тагарт, наблягайки на неизреченото. — Железопътните синдикати имат почти един милион членове. Заедно със семействата им, хората, които издържат и бедните роднини — а кой няма бедни роднини в наши дни — това са почти пет милиона гласа. Души, искам да кажа. Уесли трябва да помни това. Трябва да мисли за тяхната психология. А и помисли за обществеността. Цените, които взимаш, бяха установени по време, когато всички правеха пари. Но при сегашните обстоятелства цената на транспорта е бреме, което никой не може да си позволи. Хората пищят за това из цялата страна — той гледаше право към Тагарт; просто го гледаше, но оставяше впечатление, че сякаш му намига. — Има ужасно много такива хора, Джим. В момента не са никак щастливи за много неща. Едно правителство, което свали цената на железопътния превоз, ще накара доста народ да бъде благодарен.
Тишината, която му отговори, беше като толкова дълбока дупка, че никакъв звук не можеше да се чуе, ако нещо се счупеше на дъното й. Тагарт знаеше, и всички знаеха по каква безкористна причина беше готов да пожертва личните си приятели господин Мауч. Именно тишината и фактът, че не искаше да го каже, че беше дошла тук, решена да не говори, но не можа да устои, накараха гласът на Дагни да прозвучи толкова сурово:
— Получихте ли си онова, което искахте през всичките тези години, господа?
Бързината, с която очите им се приковаха в нея, беше неволен отговор на неочаквания звук, но и скоростта, с която ги отместиха, за да ги забият в масата, в стените, където и да е, само не и в нея, беше напълно съзнателен отговор на значението на този звук. В тишината на следващия миг тя усети възмущението им като желатин, който стягаше въздуха в стаята, и осъзна, че това не е възмущение срещу господин Уедърби, а срещу нея. Можеше да го понесе, ако просто бяха оставили въпроса й без отговор; но онова, което я караше да чувства, че й се повдига, беше двойната измама — да се преструват, че я игнорират и едновременно с това да й отговарят по своя си начин. Председателят каза, без да я поглежда, с преднамерено уклончив, но същевременно и съмнително целенасочен тон:
— Всичко щеше да е наред, всичко щеше да стане както трябва, ако нямаше грешни хора на властови позиции, такива като Бъзи Уотс и Чик Морисън.
— О, аз не бих се притеснявал за Чик Морисън — каза бледият мъж с мустаците. — Той няма връзки нависоко. Не, наистина. Според мен Тинки Холъуей е проблемът.
— Не смятам картината за безнадеждна — каза пълен мъж със зелено шалче. — Джо Дънфи и Бъд Хазълтън са много близки с Уесли. Ако влиянието им надделее, всичко ще бъде наред за нас. Все пак, Кип Чалмърс и Тинки Холъуей са опасни.
— Аз мога да се погрижа за Кип Чалмърс — каза Тагарт.
Господин Уедърби беше единственият човек в стаята, който спокойно гледаше Дагни, но всеки път, когато погледът му се спираше върху нея, той не регистрираше нищо: тя беше единственият човек в стаята, когото не можеше да види.
— Мисля си — нехайно каза господин Уедърби, поглеждайки Тагарт — че можеш да окажеш услуга на Уесли.
— Уесли знае, че винаги може да разчита на мен.
— Мисълта ми е, че ако гарантиране повишаването на надниците на синдикатите, можем да оставим за момента въпроса за понижаването на цените.
— Не мога да направя това! — беше почти вик. — Националното сдружение на железниците взе единодушно решение срещу повишаването и задължи всичките си членове да откажат.
— Точно това имам предвид — меко каза господин Уедърби.
— Уесли има нужда да забие клин в тази позиция на сдружението. Ако железопътна компания като „Тагарт Трансконтинентал“ поддаде, другите ще са лесни. Ще помогнеш много на Уесли. Той ще го оцени.
— Но за Бога, Клем! Ще се подложа на риска да ме осъдят по правилата на сдружението!
Господин Уедърби се усмихна.
— Какъв съд? Нека Уесли да се погрижи за това.
— Ама слушай, Клем, знаеш… знаеш също толкова добре, колкото и аз, че не можем да си го позволим!