Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Единственият резултат от официалното разследване беше, че два моста над Мисисипи, собственост на по-малки железопътни компании, бяха обявени за негодни. Едната фирма напусна бизнеса, другата затвори едно разклонение, изтръгна релсите му и положи коловоз до моста над Мисисипи на „Тагарт Трансконтинентал“, същото направи и „Атлантик Саутърн“.
Великият мост на „Тагарт“ в Бедфорд, Илинойс, беше построен от Натаниел Тагарт. Той се беше борил с правителството години наред, защото съдилищата бяха решили — след жалбата от собствениците на речни кораби — че железниците са разрушителна конкуренция на доставките по вода и следователно са заплаха за общественото благо, и че железопътните мостове над Мисисипи трябва да се забранят по материални причини; съдилищата бяха наредили на Натаниел Тагарт да премахне моста си и да прекарва пътниците си през реката с баржи. Той беше спечелил тази битка с мнозинство от един глас във Върховния съд. Неговият мост беше единствената останала връзка, която съединяваше континента. Последната му наследничка беше определила като нейно най-строго правило, че каквото и друго да трябва да се занемари, мостът на Тагарт трябва винаги да бъде поддържан в безупречна форма.
Стоманата, изпратена през Атлантика от Бюрото за глобално облекчение не достигна Германската народна република. Беше открадната от Рагнар Данешолд, но никой не чу за това извън Бюрото, защото вестниците отдавна не споменаваха дейността на Рагнар Данешолд.
Едва когато обществеността започна да забелязва нарастващия недостиг, а сетне и пълното изчезване от пазара на неща като електрически ютии, тостери, перални и всякакви електроуреди, хората започнаха да задават въпроси и да чуват слуховете. Чуваха, че нито един кораб с мед на д’Анкония не беше в състояние да стигне до никое пристанище в Съединените щати, защото не можеше да мине покрай Рагнар Данешолд.
По крайбрежието, през мъгливите зимни нощи, моряците шепнешком разправяха, че Рагнар Данешолд винаги си присвоява товарите на корабите с помощ, но никога не пипаше медта: потопяваше корабите на д’Анкония заедно с товара, оставяше екипажите да се измъкнат със спасителните лодки, но медта отиваше на дъното на океана. Шепнеха го като мрачна легенда, отвъд човешката сила и разбиране — никой не можеше да открие причината, поради която Данешолд не искаше да вземе медта.
През втората седмица на февруари, с цел да се пестят медни кабели и електроенергия, една директива забрани използването на асансьори над двайсет и петия етаж. Горните етажи на сградите трябваше да се опразнят, издигнаха се прегради от небоядисани дъски, за да преградят стълбищата. Със специално разрешение се позволяваха изключения, въз основа на „основна нужда“, на няколко от най-големите компании и луксозни хотели. Върховете на градовете бяха отрязани.
Жителите на Ню Йорк никога не се бяха бояли от времето. Бурите бяха просто неудобство, което забавяше трафика и образуваше локви пред вратите на ярко осветените магазини. Пристъпвайки срещу вятъра, облечени в шлифери, кожи и с вечерни обувки, хората смятаха просто, че бурята е неканен гост в града. Сега, изправени срещу поривите на вятъра и снега, които премигаха тесните улици, те чувстваха неясен ужас, че те са временни и неканени гости и че вятърът има предимство.
— Вече няма значение за нас, забрави го, Ханк, няма значение — каза Дагни, когато Риърдън я уведоми, че няма да може да достави релсите, не беше успял да намери доставчик на мед. — Забрави го, Ханк.
Той не й отговори. Не можеше да забрави първия провал на „Риърдън Стийл“.
Вечерта на 15 февруари се скъса пластина при шев на релса и един локомотив дерайлира на половин миля от Уинстън, Колорадо, в сектор, който трябваше да бъде подновен с новите релси. Началникът на гарата в Уинстън въздъхна и изпрати екип с кран — това беше само един от дребните инциденти, които се случваха в сектора през ден-два. Започваше да свиква.
Същата вечер Риърдън, с вдигната яка на палтото и с шапка, нахлупена ниско над очите, в сняг до коленете, газеше из изоставена открита въглищна мина в запуснато ъгълче на Пенсилвания, надзиравайки товаренето на откраднати въглища на камиони, които беше доставил. Мината не беше ничия собственост, никой не можеше да си позволи разходите да я експлоатира. Но един млад мъж с рязък глас и тъмни, ядни очи, който идваше от умиращо от глад селище, беше организирал банда безработни и сключи сделка с Риърдън да достави въглищата.