Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Какво?! — това беше вик на явен шок. Франсиско беше скочил на крака, без да се опитва да крие каквото и да е. — На пети декември?
— Да — втрещено каза Риърдън.
Франсиско скочи към телефона.
— Казах ви да не работите с „Д’Анкония мед“! — това беше наполовина стон, наполовина бесен, отчаян вик. Ръката му се протегна към телефона, но конвулсивно се върна обратно. Той сграбчи ръба на масата, сякаш за да си попречи да вдигне слушалката, и остана така, с наведена глава. Нито той, нито Риърдън можеха да определят колко време трая това. Риърдън беше онемял от факта, че вижда агонизиращата битка в неподвижната фигура на този човек като доказателство. Не можеше да отгатне каква е тази битка, знаеше само, че в този миг имаше нещо, което Франсиско имаше власт да предотврати, но нямаше да го направи.
Когато Франсиско вдигна глава, Риърдън видя лице, разкривено от толкова много страдание, че чертите му почти се чуваха като писък на болка, и изглеждаше още по-ужасно, защото лицето имаше израз на непоколебимост — сякаш решението е взето и това е цената, която трябва да се плати за него.
— Франсиско… какво има?
— Ханк, аз… — той разтърси глава, спря, сетне се изправи:
— Господин Риърдън — каза той с глас, който съдържаше силата, отчаянието и особеното достойнство на молба, която знаеше, е безнадеждна, — за времето, през което ще ме проклинате, когато ще се съмнявате във всяка дума, която съм казал… Кълна ви се, в името на жената, която обичам, че аз съм ваш приятел.
Споменът за лицето на Франсиско и начинът, по който изглеждаше в този момент, завладя Риърдън след три дни, през ослепяващия го шок от омраза заради загубата, завладя го, въпреки че докато стоеше до радиото в кабинета си, мислеше, че трябва да стои далеч от хотел „Уейн-Фолклънд“, за да не убие Франсиско д’Анкония веднага щом го види, владееше го през потока на думите, които чуваше — че три кораба с мед на д’Анкония, пътуващи от Сан Хуан за Ню Йорк, са били нападнати от Рагнар Данешолд и са били потопени на дъното на океана… и продължи да го владее, въпреки че той знаеше, че нещо много повече от медта си беше отишло заедно с тези кораби.
Глава XV
Лимитът е изчерпан
Това беше първият провал в историята на „Риърдън Стийл“. За първи път поръчка не беше доставена така, както е било обещано. Но на 15 февруари, когато трябваше да се доставят релсите на „Тагарт“, вече нямаше значение за когото и да е.
Зимата беше дошла рано, още през първите дни на ноември. Хората казваха, че това е най-тежката зима, която помнят, и че никой не може да бъде обвиняван за необичайната сила на снежните бури. Не се и опитваха да си спомнят, че имаше време, когато снежните бури не помитаха без съпротива всичко по неосветените пътища и по покривите на неотопляваните къщи, не спираха движението на влаковете, не оставяха след себе си стотици некролози.
Първия път, когато „Въглища Данагър“ закъсня с доставката на гориво за „Тагарт Трансконтинентал“, през последната седмица на декември, братовчедът на Данагър обясни, че не е могъл да направи нищо; бил принуден да намали работния ден до шест часа, за да повдигне духа на хората, които изглежда не работели както по времето на братовчед му Кенет; хората станали апатични и немарливи, защото били изтощени от строгата дисциплина на предишното управление, а той не можел да направи нищо, защото някои от управителите и старшите майстори го напуснали безпричинно — хора, които работили в компанията по десет-двайсет години — не можел да направи нищо, защото между работниците и новата му управа имало някакви търкания, въпреки че новите хора били много по-либерални от старите робовладелци, всичко било въпрос само на нагаждане. Не можел да напрани нищо, защото тонажът, предназначен за „Тагарт Трансконтинентал“ бил прехвърлен точно преди доставката към Бюрото за глобално облекчение, за да бъде изпратен в Английската народна република, това било извънредна ситуация, народът на Англия умирал от глад, понеже всички държавни фабрики затваряли, а госпожица Тагарт не подхождала разумно, защото ставало въпрос само за един ден закъснение.