Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Въглищните дажби, определени от Уесли Мауч, позволяваха къщите да се отопляват по три часа на ден. Нямаше дърва за горене, нямаше метал за нови печки, нямаше инструменти, с които да се пробият стените на къщите за нови инсталации. В самоделни пещи от тухли и газени тенекии професори горяха книгите от библиотеките си, а производителите на плодове горяха дърветата от градините си. „Лишенията каляват духа на хората — писа Бъртрам Скъдър — и изковават стоманата на социалната дисциплина. Жертвата е циментът, който обединява човешките тухли във великата сграда на обществото“.
„Нацията, която някога вярваше, че величието се постига чрез производство, сега чува, че се постига чрез мизерия“ — каза Франсиско д’Анкония в интервю за пресата. Но това не беше отпечатано.
Единственият бизнес бум през онази зима се случи в развлекателната индустрия. Хората изтръгваха стотинки от плаващите пясъци на бюджета си за храна и отопление и стояха гладни, за да се струпат в кината и да избягат за няколко часа от положението на животни, принизени до едничкото чувство на ужас, което изпитваха заради най-първичните си нужди. През януари всички кина, нощни клубове и зали за боулинг бяха затворени по нареждане на Уесли Мауч, за да се пести гориво. „Удоволствието не е от основна важност за съществуването“, написа Бъртрам Скъдър.
— Трябва да се научите да гледате философски — каза доктор Саймън Причът на една млада студентка, която избухна във внезапни, истерични хлипове насред една лекция. Тъкмо се беше върнала от доброволна експедиция за помощ в едно селище на Великите езера — беше видяла майка да държи тялото на порасналия си син, който беше умрял от глад.
— Няма абсолютни неща — каза доктор Причът, — реалността е просто илюзия. Откъде тази жена знае, че синът й е мъртъв? Откъде знае, че изобщо го е имало?
Хора с умолителни погледи и отчаяни лица се трупаха в палатки, където евангелисти крещяха с триумфално злорадство, че човек е неспособен да се справи с природата, че науката му е измама, че умът му е провал, че жъне наказанието за греха на гордостта си, за увереността в собствения си интелект, и че единствено вярата, която владее мистични тайни, може да го защити от пукнатина в релсите или от спукването на последната гума на последния му камион. Любовта е ключът към мистичните тайни, крещяха те, любовта и себеотрицателната саможертва за нуждите на другите.
Орън Бойл направи себеотрицателна саможертва за нуждите на другите. Той продаде на Бюрото за глобално облекчение, за да бъдат изпратени в Германската народна република, десет хиляди тона строителни стоманени профили, които бяха предназначени за железницата „Атлантик Саутърн“.
— Това беше трудно решение — каза той с влажен, разфокусиран и справедлив поглед на паникьосания президент на „Атлантик Саутърн“, — но взех предвид факта, че вие сте богата корпорация, докато народът на Германия тъне в ужасяваща мизерия. Така че действах съобразно принципа, че нуждата е на първо място. Когато се колебаем, трябва да помислим за слабите, а не за силните.
Президентът на „Атлантик Саутърн“ беше чул, че най-ценният приятел на Орън Бойл има приятел в Министерството на снабдяването на Германската народна република. Но дали това е бил мотивът на Бойл или дали е бил изобщо принципът на саможертвата, никой вече не можеше да каже, а и нямаше значение: ако Бойл беше светец на вярата за себеотрицанието, той трябваше да направи точно онова, което и направи. Това принуди президента на „Атлантик Саутърн“ да млъкне — той не смееше да признае, че се интересува от железопътната компания повече, отколкото от народа на Германия — не смееше да спори с принципа на саможертвата.
Водите на Мисисипи нарастваха през целия януари, увеличаваха се заради бурите, движени от вятъра в неспирен бушуващ поток, помитащ всяко препятствие по пътя си. В нощта на една шибаща суграшица през първата седмица на февруари мостът на „Атлантик Саутърн“ над Мисисипи се срути под пътнически влак. Локомотивът и първите пет спални вагона рухнаха заедно с трясъка на гредите в черните въртопи на осемдесет фута надолу. Остатъкът от влака остана на първите три секции от моста, които удържаха.
— Не можеш хем да си ядеш тортата, хем да я даваш и на съседа си — каза Франсиско д’Анкония. Бурното изобличение, което носителите на общественото мнение отприщиха срещу него, беше по-голямо от загрижеността им за ужаса на реката.
Шушукаше се, че главният инженер на „Атлантик Саутърн“, отчаян от неуспеха на компанията да получи стоманата, от която имаше нужда за укрепването на моста, се беше оттеглил преди шест месеца, уведомявайки фирмата, че мостът е опасен. Беше написал писмо до най-големия вестник в Ню Йорк, предупреждавайки обществото за това — писмото не беше отпечатано. Шушукаше се, че първите три секции на моста са удържали, защото били подсилени с профили от риърдънов метал, но компанията получила само петстотин тона метал заради закона за справедливия дял.