Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Дори не си го помисляйте — прекъсна го сопнато господин Уедърби. — Не си и мечтайте за отмяна. Няма да разглеждаме такова нещо. Дори няма да изслушаме и разговор по тази тема.
— Господин председателю — попита спокойно сивокосият мъж, — да продължа ли?
Председателят разтвори ръце с лека усмивка, демонстрирайки безпомощност.
— Едва ли би било практично — отговори той.
— Мисля, че е по-добре да ограничим дискусията до положението на линията „Рио Норте“ — сопна се Джеймс Тагарт.
Последва дълга тишина. Човекът със зеления шал се обърна към Дагни:
— Госпожице Тагарт — тъжно и предпазливо попита той, — смятате ли, че ако — и това е само хипотетичен въпрос — оборудването, използвано сега по линията „Рио Норте“ се пренасочи, ще запълни нуждите на трафика по основната ни трансконтинентална линия?
— Ще помогне.
— Релсите от линията „Рио Норте“ — каза бледият мъж с мустаците — нямат равни в страната и не могат да се купят на никаква цена. Имаме триста мили коловоз, което означава над четиристотин мили релси от чист риърдънов метал по тази линия. Смятате ли, госпожице Тагарт, че не можем да си позволим да хабим тези отлични релси по разклонение, по което няма вече значителен трафик?
— Вие трябва да прецените.
— Да го кажем така: би ли имало смисъл тези релси да се дадат на разположение за основната ни линия, която има такава спешна нужда от ремонт?
— Би помогнало.
— Госпожице Тагарт — попита човекът с треперещия глас, — смятате ли, че има някакви значителни клиенти за товарни превози по линията „Рио Норте“?
— Само Тед Нилсън от „Нилсън Мотърс“. Никой друг.
— Смятате ли, че разходите по поддръжката на линията „Рио Норте“ могат да бъдат използвани, за да облекчат финансовия напор по останалата част от системата?
— Биха помогнали.
— Тогава, като наш оперативен вицепрезидент… — той спря, а тя зачака, гледайки го. Той каза: — Е?
— Какъв беше въпросът ви?
— Исках да кажа… тоест… като наш оперативен вицепрезидент, не трябва ли да направите определени заключения?
Тя стана и погледна лицата около масата.
— Господа, не знам поради каква самоизмама очаквате, че ако аз назова решението, което възнамерявате да вземете, аз ще бъда и онази, която ще носи отговорността за него. Може би вярвате, че ако моят глас нанесе крайния удар, това ще ме превърне в убиеца — вие така или иначе знаете, че това е последното действие за едно отдавна планирано убийство. Не мога да осъзная какво си мислите, че ще постигнете с подобни преструвки, и няма да ви помогна на сцената. Последният удар ще бъде нанесен от вас, както стана и с всички останали.
Тя се обърна и се накани да излезе. Председателят се надигна, питайки безпомощно:
— Но госпожице Тагарт…
— Моля, седнете. Продължете дискусията и проведете гласуване, в което аз няма да участвам. Ще се въздържа да гласувам. Ще остана, ако искате, но само като служител. Няма да се преструвам, че съм нещо друго.
Тя се извърна отново, но този път я спря гласът на сивокосия мъж.
— Госпожице Тагарт, това не е официален въпрос, а само лично любопитство, но бихте ли ми казали мнението си относно бъдещето на „Тагарт Трансконтинентал“?
Тя отговори, гледайки го с разбиране, с по-мек глас:
— Спрях да мисля за бъдещето или за железопътната система. Възнамерявам да пускам влакове, докогато това е възможно. Не мисля, че ще бъде още за дълго.
Тя се отдалечи от масата, към прозореца, за да остане встрани и да ги остави да продължат без нея. Погледна града. Джим беше получил разрешение, което им позволяваше да използват електрическа енергия до върха на сградата на „Тагарт“. От височината на стаята градът изглеждаше като сплескана останка, но няколко редки, самотни линии осветено стъкло все още се издигаха сред мрака на небето. Тя не чуваше гласовете на мъжете зад себе си. Не знаеше колко дълго продължи това и колко отделни отчупени парчета от спора им се търкулнаха около нея — звуците, които се бутаха и ръгаха, опитвайки се да се дръпнат назад и да избутат някого другиго напред — битка, която не утвърждаваше ничия воля, а изтръгваше съгласие от някоя дърпаща се жертва, битка, в която решението трябваше да бъде произнесено не от победителя, а от губещия: струва ми се… мисля, че… по мое мнение трябва… ако предположим… по-скоро бих предложил… не твърдя, че… ако погледнем и от двете страни… това, по мое мнение, е несъмнено… струва ми се, че е несъмнен факт…