Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Ти ли ще ме съдиш? — отвърнах аз гневно. — И като ще си говорим за любов към красотата, кой събира привлекателни хора като колекционер? Ако да обичаш красотата значи да си повърхностен, ти си много по-виновен от мен…
— О, не се обиждай толкова лесно. Просто те дразня. Фактът, че този Джонатан е мъжът, когото си мислиш, че обичаш, е достатъчен, за да искам да се запозная с него.
Джуд вдигна вежди.
— Ако не те познавах, Адаир, щях да кажа, че малко ревнуваш.
Изпаднах в паника и направих последен опит да променя решението на Адаир.
— Остави Джонатан на мира. Той има семейство, което разчита на него. Не искам да го въвличаш в това. А що се отнася до любовта ми към него… прав си, но той вече не е част от моя живот. Обичах го някога, но вече не е така.
Адаир наклони глава и се вгледа в мен.
— О, скъпа моя, лъжеш ме. Ако беше така, нямаше да го защитаваш. Още го обичаш, усещам го — каза той и докосна гърдите ми над сърцето. Блесналите му очи, в които се четеше и малко болка, ме пронизаха. — Доведете ми го. Искам да се запозная с този неземен красавец, който така е очаровал нашата Ланор.
— Ако искаш да го вкараш в леглото си, няма да стане. Той не е… като Алехандро и Дона.
Джуд се изсмя грубо, после бързо покри устата си с длан, защото Адаир така кипна от гняв, че изглеждаше, сякаш че всеки миг ще го удари.
— Мислиш, че се интересувам от този мъж само защото искам да спя с него? Че само това искам от твоя Джонатан? Не, Ланор, искам да се запозная с него. Да видя с какво толкова е заслужил любовта ти. Може би с него сме сродни души. Ще се радвам на нов приятел. Писна ми да съм заобиколен от похотливи лицемери. Вие сте съвсем малко над прислугата — предатели и разглезени заговорници. Повръща ми се от вас.
Адаир пристъпи напред и стовари празната си чаша върху плота.
— Освен това какви оплаквания имаш за живота си тук? Прекарваш дните си в удоволствия и удобство. Дадох ти всичко, което може да искаш, отнасям се с теб като с принцеса. Показах ти света, нали? Освободих съзнанието ти от ограниченията, които ти бяха наложили невежите свещеници, и те въведох в тайните, на които образовани хора посвещават живота си. И получи всичко това безплатно, скъпа моя. Честно казано, неблагодарността ти ме обижда.
Прехапах си езика, защото знаех, че няма смисъл да изтъквам на какво ме беше подложил. Само наведох глава и промълвих:
— Извинявай, Адаир.
Скулите му потрепваха. Беше се подпрял на масата и мълчаливо ми показваше, че гневът му преминава.
— Ако този Джонатан наистина ти е приятел, сигурно ще искаш да споделиш късмета си с него.
Адаир може и така да виждаше живота ми сега, но това само показваше до каква степен бе заблуден. Истината беше по-сложна. Макар да му бях благодарна, аз, освен така се страхувах от него и се чувствах като затворничка в къщата му. Бях превърната в проститутка и не исках Джонатан да разбере това, нито да го въвличам в собствената си беда. Докато излизаше от стаята, Адаир се обърна и ми се усмихна презрително през рамо.
— И за миг не си помисляй, че си ме заблудила, Ланор. Може да се съпротивляваш, но дълбоко в сърцето си искаш същото като мен.
Не можех да позволя Джонатан да бъде сполетян от същата съдба като моята.
— Джуд не преувеличава. Джонатан наистина живее далеч, много далеч — продължих, без да обръщам внимание на отношението му. — Трябва да пътуваш три седмици с кораб и файтон и да стигнеш до място, където няма нищо друго, освен гори, поля и бедни фермери.
Адаир се взря за кратко в мен.
— Много добре. Няма да предприемам това пътуване, щом е толкова досадно, колкото казваш. Ти ще отидеш и ще ми го доведеш. Това ще бъде хубав тест за лоялността ти, не мислиш ли?
Сърцето ми се сви.
По време на престоя си в къщата Джуд ходеше с нас по празненства, но след края на вечерните забавления, когато се прибирахме по спалните си, Адаир му препречваше пътя и не му позволяваше да ни последва в леглото. Слагаше ръка на вратата и с хладна, самодоволна усмивка му пожелаваше лека нощ.
Джуд не остана дълго. Прекара един следобед с Адаир зад затворените врати на кабинета му, след това видях нашия домакин да му дава монети — очевидно го компенсираше за нещо.
В деня, в който трябваше да ни напусне, Джуд ме намери, докато седях и шиех в дневната, възползвайки се от ярката светлина. Поклони ми се, все едно бях господарката на къщата, държейки шапката си в ръце.