Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Започвах да съжалявам, че бях повдигнала въпроса.
— Само, че е от добро семейство от Испания…
— Много добро семейство. Пинейро. Направо страхотно семейство, но няма да откриеш ни един Пинейро в Толедо днес. Знаеш ли защо? Чувала ли си за Инквизицията? Алехандро и семейството му били арестувани от Инквизицията, от самия велик инквизитор Томазо де Торквемада. Майка му, баща му, баба му и малката му сестра всички били хвърлени в затвора. Дали им да избират: да признаят греховете си и да приемат католицизма или да останат в затвора, където най-вероятно щели да умрат.
— А той защо не е приел? — извиках аз. — Толкова ли е ужасно, щом това ще му спаси живота?
— Напротив, приел е.
Адаир си наля още бренди и застана пред огъня, чиито отблясъци затанцуваха по лицето му.
— Направил каквото поискали от него. Би бил пълен глупак да откаже при тези обстоятелства. Инквизицията била горда със способността си да пречупва хората — тя превърнала това в наука. Държали го в толкова малка килия, че трябвало да се свие на топка, за да се побере в нея, и да слуша писъците и молитвите на останалите затворници чак до изгрев-слънце. Кой не би полудял в тези условия? Кой не би направил всичко, което поискат от него, за да се спаси?
За миг в стаята се чуваше само пукането на огъня и биенето на моето сърце. Молех се Адаир да не продължи. Исках в съзнанието ми да остане онзи Алехандро, когото познавах — мил и загрижен — и да не научавам никога на какво е способен.
Адаир изпи последната си глътка и се взря в пламъците.
— Той им дал сестра си. Искали да накажат някого за назидание. Да го превърнат в символ на злото. Да получат причина да отърват страната от евреите. И той им казал, че сестра му е вещица и не се разкайва за това. А след като им предал четиринайсетгодишната си сестра, свещениците го пуснали. И тогава го намерих. Говореше несвързано като идиот за стореното.
— Това е ужасно — потръпнах и придърпах самурената завивка около раменете си.
— Дона предал господаря си на властите, когато бил арестуван за содомия. Човекът, който го прибрал от улицата, хранел го, обличал го, рисувал го по стенописите на Флоренция. Който го обожавал, наистина го обожавал. А Дона го предал, без да се колебае. Бих бил глупак да очаквам по-добро държание от него. А Тилде с най-опасната от всички. Тя е родена много на север, когато през зимата слънцето изгрява само за няколко часа през деня. Попаднах на нея в една мразовита нощ на пътя. Беше полята с вода и оставена на студа от собствените си близки. Била си харесала богат мъж от съседното село. Но имало една малка пречка вече била омъжена. И как решила проблема? Като убила съпруга си и двете си деца. Отровила ги, като си мислела, че никой няма да разбере какво е сторила. Само че хората в селото се досетили и я осъдили на смърт. Оставили я да измръзне и когато я намерих, това почти беше станало. Косата й бе заледена, миглите и кожата — заскрежени. Умираше и въпреки това успя да ме изгледа кръвнишки с чиста омраза в очите.
— Спри — проплаках аз и се скрих цялата под тежката завивка. — Не искам да знам повече.
— Човек се познава истински, когато е близо до смъртта.
В гласа му имаше подигравка.
— Не е честно. Всеки има право да опита всичко, за да оцелее.
— Всичко? — вдигна той вежда и изсумтя. — Във всеки случай, реших, че трябва да знаеш как напразно си пилееш симпатиите за тях. Под красотата и изисканите си обноски те са чудовища. Има причина да избера всеки от тях. Те са част от плана ми… но никой от тях не е способен на любов, освен към себе си. Те не биха се замислили да те предадат, ако ще спечелят нещо от това. Дори може да пренебрегнат задълженията си към мен, ако са сигурни, че предателството ще им се размине.
Той се пъхна до мен в леглото и притисна тялото си към моето, а аз усетих странна, отчаяна нужда в докосването му.
— Ето това ми харесва у теб, Ланор. Ти се нуждаеш от любов и можеш да обичаш. Копнееш да отдадеш сърцето си на някого и когато го правиш, си вярна до лудост и безкрайно лоялна. Мисля, че би направила всичко за мъжа, когото обичаш. Този, който един ден ще спечели сърцето ти, ще е голям късметлия. Дори ми се ще да мисля, че може и да съм аз.
Той ме гали по косата известно време, а после се унесе и ме остави да се чудя колко знае за Джонатан, доколко бе прочел мислите ми. От целия този разговор ме побиха тръпки. Не виждах смисъл да се дарява вечен живот на такива недостойни хора.