Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Ръкоделие? Изненадан съм, че изобщо пипваш игла и конец, Ланор. Сигурно имаш слуги, които да се погрижат за всичко — каза той. — Но пък е добра идея да поддържаш форма. Животът с Адаир няма да бъде такъв вечно — в голяма къща, със слуги, сред богатство. Ще има и тежки времена, когато ще се налага да се грижиш сама за себе си, ако опитът ми не ме лъже — каза той и се усмихна тъжно.
— Благодаря за съвета — отвърнах аз ледено и му дадох ясно да разбере, че едва понасям присъствието му. — Виждаш, че съм заета. Има ли някаква причина да искаш да говориш с мен?
— Няма да злоупотребявам повече с добрата ти воля, госпожице Ланор — каза той почти угоднически. — Днес си тръгвам.
— Моята добра воля? Моите чувства нямат никакво отношение към това дали си добре дошъл в тази къща или не. Само това, което иска Адаир, има значение.
Тогава проповедникът се засмя и потърка шапката в бедрото си.
— Ланор, знаеш, че Адаир се съобразява с желанията ти в повечето случаи, нали? Той е обсебен от теб. Струва ми се, че си доста специална за него. Ще ти кажа, че никога не съм виждал да се държи така преди… Никога не е бил толкова подвластен на жена.
Трябва да призная, че бях поласкана от думите му, макар продължавах да стоя наведена над ръкоделието си и да се опитвам да не го показвам.
Тогава Джуд се взря настоятелно в мен.
— Дойдох също така да те предупредя. Играеш опасна игра. Има причина останалите от нас да се държат на разстояние Адаир. Научили сме си урока по трудния начин. А сега ти му даряваш любов и той е останал с впечатлението, че заслужава такава отдаденост. Някога давала ли си си сметка, че единственото, което го държи под контрол, е, че знае колко много го ненавиждат? Дори и Дяволът понякога иска съчувствие, но да даваш съчувствие на дявола е като да наливаш масло в огъня. Твоята любов ще му даде дързост и най-вероятно по начин, който ще те накара да се разкайваш.
Предупреждението му ме разтърси и ме изненада. Не го очаквах от него. Но не казах нищо, оставих го да продължи.
— Искам да ти задам един въпрос и се надявам, че ще си честна с мен. Какво вижда момиче като теб в Адаир? Познавам сърцето ти, то е диво и авантюристично. Той те е въвел в света на плътските удоволствия и ти си се омаяла от него, както може да го стори само едно отгледано от пуритани дете. За негова радост, бих добавил. Може би твоят темперамент е само от глупост, Ланор. Замисляла ли си се над това? Отдавай прекрасното си тяло на Адаир, щом така искаш, но защо поднасяш и сърцето си на мъж, който само ще злоупотреби с него? Той не заслужава лоялността и любовта ти. Държиш се безразсъдно със сърцето си, Ланор. Мисля, че си прекалено наивна, за да си любовница на мъж като него. Прости ми, че си излях душата, но го направих за твое добро.
Бях поразена от думите му. Кой бе той, че да ме нарича глупава? Бях в капан като всички останали, принудена да не дразня тиранина, за да оцелея. Не, тогава смятах, че правя най-доброто в тази ужасна ситуация. Но сега, разбира се, знам, че съм била безразсъдна и неспособна да призная истината пред самата себе си.
Трябваше да съм благодарна на Джуд, задето предприе този огромен риск и ме предупреди под носа на Адаир, но бях прекалено подозрителна, за да му се доверя, и вместо това се опитах да го заблудя, че знам какво правя.
— Е, благодаря за съвета. Прости ми, но имам право да реша сама кое е най-добро за мен.
— Така е, но не решаваш само за себе си — отвърна той. — Скоро ще въвлечеш и Джонатан в това, мъжа, когото твърдиш, че обичаш толкова много. Готовността, с която прие предложението на Адаир, ме кара да се чудя дали той няма да се окаже прав. Ти май наистина искаш това, което те кара да направиш. Искаш твоят любим да падне в капана на Адаир, защото тогава ще сте заедно там.
— Ти пък откъде знаеш какво искам? — почти извиках аз, хвърлих ръкоделието и станах на крака. — Не си дошъл да ми даваш съвети. Ти ревнуваш… искаш да доставиш Джонатан на Адаир, но не можеш. Аз ще успея там, където ти се провали…
Бях бясна, не знаех какво говоря. Наистина имах повече влияние над Адаир от Джуд, но за какво? Джуд знаеше, а аз — не.
Той поклати глава и отстъпи назад.
— Старая се хората, които водя на Адаир, да го заслужават по някакъв начин. И да отидат по своя свободна воля. Нещо повече, никога не бих му дал някого, когото твърдя, че обичам. Никога.
Трябваше да го попитам какво има предвид. Но като много млади хора си мислех, че е по-добре да блъфирам, отколкото да покажа, че не знам какво правя. А и му нямах доверие. Той ми показваше съвсем ново лице и аз не знаех как да постъпя. Дали не се надяваше да ме подмами да покажа нелоялност към Адаир, господаря, на когото служеше по-отдавна, отколкото познаваше мен? Може би това бе неговата роля в глутницата — на информатор и шпионин.