Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Изгледах го злобно, макар цялата да треперех. Джуд ме беше довел до ръба на самообладанието ми.
— Чух достатъчно. Върви си, преди да кажа на Адаир за предателството ти.
Той трепна изненадано, но бе разколебан само за миг. След това раменете му се отпуснаха. Поклони ми се отново, имитирайки уважение, и тръгна да излиза от стаята.
— Виждам, че изцяло съм сбъркал в преценката си за теб, Ланор. Ти далеч не си безразсъдна със сърцето си… Знаеш много добре какво правиш. Надявам се да постигнеш мир с Бог за това, което се каниш да сториш.
Опитах се да успокоя дишането си и препускащото си сърце. Да се убедя, че нито една от думите му не са верни.
— Върви си — повторих и направих крачка към него, сякаш се каня да го изблъскам от къщата. — И се надявам никога повече да не те видя.
— Уви, боя се, че не такава е съдбата ни. Светът е малък, особено във вечността, както и сама ще се убедиш. Искаш или не, пътищата ни отново ще се пресекат — каза той и излезе от стаята.
30.
Подготовката за пътуването започна незабавно. Запазиха ми място на товарен кораб, който тръгваше от Камдън след четири дни. Дона, щастлив, че ще се махна от къщата, ми помогна да си избера два големи куфара от десетките, с които бяха пристигнали от Европа. В единия сложихме най-хубавите ми дрехи, а в другия — подаръци за семейството ми: топ коприна от Китай; яка и маншети от брюкселска дантела, готови за пришиване на рокля; златна огърлица с бледорозови опали. Адаир настоя да взема и примамки за Джонатан, за да му покажа колко добре живеем далеч от Великия северен лес. Обясних му, че приятелят ми има само една слабост — жените, затова Дона порови из кутиите и извади колода карти с неприлично разголени картинки на мястото на обичайните поп, дама и валс. Дама купа бе в особено дръзка поза. Даде ми и книга с порнографски стихове (макар че Джонатан никога не си бе падал по литературата, но ако нещо можеше да го запали по нея, то беше това томче); статуетка от нефрит, за която каза, че е придобита в Далечния изток и която изобразяваше трима души, правещи секс; и накрая облицована с кадифе кутия за бижута, в която вместо гривни или пръстени имаше комплект изкуствени членове от дърво, слонова кост и абанос. Намръщих се на последния подарък.
— Не съм сигурна, че е по негов вкус — казах и вдигнах абаносовия член, най-големия от всичките, за да го разгледам по-добре.
— Не е за него — обясни Дона, взе члена от мен и го върна при останалите в кадифената кутия. — Ти достатъчно ясно ни даде да разберем каква е ориентацията му. Но може да ги използва да задоволява дамите си — разнообразие, с което ще увеличи апетита им и ще ги направи по-игриви. Искаш ли да ти покажа как се използват? — попита той и ме погледна косо. Не му се вярваше колко сексуално невежа съм и сигурно вече се съмняваше, че съм подходяща за задачата.
Докато Дона ровеше в сандъците, решен да намери нещо, което си бе намислил, аз също се забавлявах, като отварях на различни странни кутии и се любувах на богатствата в тях (украсена със скъпоценни камъни музикална кутия във форма на яйце, миниатюрна механична птица, която махаше с метални крила и пееше с металически глас). Накрая в една ракла най-далечния ъгъл открих предмет, от който ме побиха тръпки. Тежък позлатен печат (само че направен от месинг, защото ако беше от злато, при това тегло би струвал цяло състояние), уви в кадифе и поставен в торба от еленова кожа. Дали това не беше печатът на покойния лекар, за когото Адаир ми бе разказал. Може би си го беше запазил за спомен?
— Ето, готово — чух гласа на Дона зад себе си и бързо затворих раклата. Дона бе опаковал подаръците за Джонатан в квадрати парче червена коприна, завързано със златна панделка. Даровете за моето семейство бяха увити в син плат и завързани с бяла панделка. — За да не объркаш двата пакета.
Може би приготовленията бяха успели да ме заблудят и ме направят малко самодоволна. Адаир беше толкова щедър множеството подаръци, с луксозното пътуване, че започнах се чудя дали нямам избор все пак. Дали това не бе моят шанс да се отскубна от лапите му. Вероятно си нямах доверие да храня такива бунтовни мисли в присъствието му, докато лежах до него в леглото, но на стотици мили от него щях да съм безопасност. Разстоянието може би щеше да отслаби връзка между нас.