Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Божичко! — възкликна госпожица Темпъл. Не че познаваше растенията, които изброяваше докторът, но все пак трябваше да каже нещо, нали? — Графът да не би да е лечител!
— Всъщност, госпожице Темпъл, всички тези растения са отровни — отвърна Свенсон.
Светлината в оранжерията беше зеленикава, все едно влизаха в аквариум. Завесите на голямото легло с балдахин бяха дръпнати, а завивките бяха свалени. Госпожица Темпъл гледаше дюшека с отвращение. Дебелата вата бе изцапана със засъхнала кръв, а близо до главата имаше странни ярки наситено индигови и отровно оранжеви петна. Доктор Свенсон я изненада, като се качи на леглото и се наведе над петната, за да ги подуши. За госпожица Темпъл такава интимност с телесните течности на друг човек — при това непознат — се простираше далеч извън настоящите й задължения и тя се извърна.
Макар графът да бе опразнил оранжерията и да бе взел със себе си всичко, което би могло да обясни за какво я е използвал, госпожица Темпъл виждаше, че кръглото помещение е използвано за различни неща. До вратата имаше малка работна маса. До нея бяха мивките, а до мивките имаше ниска печка най-вероятно за приготвяне на алхимични съединения и еликсири. След печката имаше дълга дървена маса, съоръжена с кожени ремъци — когато ги видя, я побиха тръпки. Пак погледна към леглото. Доктор Свенсон все още бе наведен над дюшека, а Чан надничаше отдолу. Тя отиде до масата. Повърхността й бе цялата в изгаряния и петна също като килима. Всъщност килимът бе напълно съсипан от печката до масата, а после и от печката до мивките и после, затваряйки триъгълника, от мивките обратно до масата. Тя пристъпи към явно отдавна изстиналата печка и от чисто любопитство клекна и отвори вратичката. Печката беше пълна с пепел. Госпожица Темпъл се огледа за маша, видя я, взе я и бръкна вътре, прехапала съсредоточено езиче, докато ровеше в пепелта. След миг се изправи, избърса ръце и доволно се обърна към другите, като вдигна парченце тъмносин плат.
— Тук има нещо, господа. Ако не се лъжа, е копринен шантунг — възможно ли е да е от роклята на жената?
Чан огледа парчето изгорен плат, после се обърна към Свенсон. Гласът му беше малко прекалено рязък:
— А какво можете да ни кажете вие, докторе?
Според госпожица Темпъл докторът не забеляза тона на Чан, а и не видя как нервно потупва с пръсти по бедрото си, защото отговорът му беше бавен, сякаш умът му още бе зает да разгадава загадката.
— Не ми е ясно… защото, виждате ли, петната кръв тук… които от опита ми с различните цветове на засъхналата кръв ми изглеждат относително пресни…
Той посочи средата на дюшека и госпожица Темпъл побутна Чан да се приближат до леглото и каза:
— Това е доста кръв, докторе, нали?
— Може би, но не и ако… ако ми позволите тази неделикатност… ако кръвта е в резултат от естествен… ъъъ, месечен… процес. Виждате, че петното е в средата на матрака, където нормално би се намирал тазът…
— Ами раждане? — попита тя. — Жената беше ли бременна?
— Не. Разбира се, има и други обяснения. Може да е някакво нараняване, може да е имало насилие или дори някаква отрова…
— Възможно ли е да е била изнасилена? — попита Чан.
Свенсон погледна притеснено госпожица Темпъл, после каза:
— Да, това е най-вероятно, но пък количеството кръв е чудовищно. Подобно насилие трябва да е било ужасно, дори смъртоносно. Не мога да кажа повече. Когато прегледах жената, тя не беше ранена. Разбира се, това не е гаранция…
— Ами другите петна? Синьото и оранжевото? — попита госпожица Темпъл.
— Не мога да кажа. Синьото… ами, на първо място миризмата е подобна на странния мирис, който усетих както в Института, така и върху трупа в кухнята на Крабе — механичен, химически. Мога само да предположа, че е от направата на стъклото им. Може да е някакъв наркотик, а може и… не зная, някакъв консервант, стабилизатор — в смисъл както запарват спомените в стъклото, Д’Орканч да се е опитвал да запази живота на жената. Сигурен съм, че се опитваше да я спаси — добави той и погледна суровото лице на Чан. — А оранжевото… ами то е много странно. Портокалите, по-точно есенцията от портокаловата кора, понякога се използва за инсектицид — притежава киселина, която разрушава черупките на насекомите. Такава е миризмата на това петно — горчив концентрат, получен чрез пара.
— Но, докторе — попита госпожица Темпъл, — не подсказват ли самите петна, че течността е била изхвърлена от жената? Те са пръснати, изплюти сякаш…