Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Свенсон погледна в брошурата.
— Фрагмент от „Благовещение“… това е… момент… — Той обърна страницата. — Картината е рисувана преди пет години. И е най-новата творба в колекцията. Извинете ме.
Остави ги и отиде да говори със служителя на галерията, а госпожица Темпъл пак загледа картината. Не можеше да отрече, че е обезпокоително прекрасна, но изведнъж с ужас забеляза, че по врата на бялата роба на жената има бордюр от малки зелени кръгчета.
— Робите в Харшморт — прошепна на Чан. — Жените под властта на графа — носеха същите роби!
Докторът се върна, клатеше глава.
— Много странно — прошепна. — Художникът, господин Оскар Вайланд, е известен като мистик, адепт на тъмните науки и алхимик.
— Прекрасно — каза Чан. — Може би той свързва всички нишки.
— Може да ни отведе при другите! — развълнувано прошепна госпожица Темпъл.
— И аз това си помислих. — Докторът кимна. — Но току-що разбрах, че господин Вайланд е мъртъв от пет години.
Те замълчаха. Пет години? Как беше възможно? Какво означаваше това?
— Линиите по лицето й — каза Чан. — Определено са същите…
— Да — съгласи се Свенсон. — Което ни подсказва, че самият заговор — Процесът — е поне на пет години. Трябва да научим повече — къде е живял художникът, къде е умрял, кой е наследил творбите му и кой спонсорира настоящата изложба…
Госпожица Темпъл посочи с пръст картичката със заглавието на творбата, защото до нея имаше друга, с нарисувано върху нея червено кръгче.
— Освен това, докторе, трябва да разберем кой е купил тази картина!
Служителят на галерията, казваше се Шанк, беше изключително отзивчив (докторът внимателно го разпита за цените на няколко от по-големите картини, като мърмореше за мястото на стените в двореца в Мекленбург), но за нещастие не знаеше много: самият Вайланд бил загадка, учил във Виена, живял в Италия и Константинопол, имал ателие на Монмартър. Картините идвали от търговец в Париж, където бил умрял Вайланд. Хвърли поглед към многобройните платна и предположи, че несъмнено вследствие на консумация на абсент или някоя друга подобна разрушителна мания. Настоящият собственик искал да остане анонимен — според господин Шанк заради скандалната природа на творбите — и самият той бил контактувал единствено с друга галерия на булевард „Сен Жермен“. Интригата около колекцията явно допадаше на господин Шанк, както му допадаше да споделя поверителна информация с тези, които сметнеше за изискани. Но изражението му стана леко подозрително, когато госпожица Темпъл, съвсем небрежно, попита кой е купил „странната малка картина“ и дали тя може да купи друга подобна. Била й харесала и искала да има такава в дома си. Всъщност господин Шанк направо пребледня.
— Ама аз… аз предположих… вие споменахте сватбата… принца…
Госпожица Темпъл кимна, с което обаче не разсея внезапния му страх.
— Именно. Оттам и интересът ми да си купя такава.
— Но те не се продават! Никога не са се продавали!
— Това не ми изглежда като начин да се управлява галерия — каза тя. — А освен това една е продадена.
— Защо иначе бихте дошли? — каза той повече на себе си, отколкото на нея, гласът му спадна до шепот.
— За да видим картините, господин Шанк, както ви казах…
— Но тя не е купена — заекна той, като махна към малкото платно. — Тя е дадена. За сватбата. Подарък за Лидия Вандаариф. Цялата изложба е подредена единствено за да събере платната в една колекция! Всеки, запознат с галерията — всеки подходящо информиран… единството на темите на художника… религия… морал… страст… мистицизъм… трябва да знаете… силите, които са се задействали… опасните… — Господин Шанк ги погледна и преглътна нервно. — Ако не сте знаели това, как тогава… кого сте…
Госпожица Темпъл видя нарастващото му безпокойство и откри, че инстинктивно му се усмихва и клати глава — всичко е недоразумение, — но преди да успее да каже нещо, Чан излезе напред, заплашителен и рязък, стисна господин Шанк за вратовръзката и го дръпна към себе си. Шанк изблея в безсмислен протест.
— Нищо не знам! Хората използват галерията за срещи — плаща ми се, за да го позволявам. Нищо не казвам — няма да кажа нищо за вас, кълна се…
— Господин Шанк — започна госпожица Темпъл, но Чан я прекъсна, като изръмжа и разтърси служителя.