Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Да, така е. Много наблюдателно!
— Да не би да намеквате, че е била заразена с паразити?
— Не, нищо не намеквам. Но се питам за ефекта на такъв разтворител във връзка с възможните свойства на синята течност, на стъклото в човешкото тяло. Може би графът е смятал, че така ще я излекува.
— Че щом стапя черупките на насекомите, може да стопи стъклото в дробовете й?
— Именно. Макар че, разбира се, ние не знаем точните съставки на стъклото, така че не мога да кажа дали е било ефективно.
За миг замълчаха, загледани в леглото и следите от тялото, което бе лежало там.
— Ако е проработило — каза госпожица Темпъл, — тогава защо е изгорил роклята?
Без да каже нищо, Чан се обърна и излезе.
Чан стоеше насред безжизнената градина, загледан в закованите прозорци на къщата — прозорци, които по преднамерената си непроницаемост се сториха на госпожица Темпъл огледално отражение на очилата му. Тя спря до него, обърна се и видя, че доктор Свенсон ги гледа от вратата на оранжерията.
— Познавате жената, която е била в оранжерията, нали?
Тонът му бе хладен.
— Да. Анжелик. Няма как да я познавате. Тя е… тя беше… проститутка.
— Разбирам — каза госпожица Темпъл.
— Така ли? — сопна се Чан.
Госпожица Темпъл не обърна внимание на това заяждане и отново вдигна парчето изгорена коприна.
— И разпознавате това като нейно?
— Беше с тази рокля снощи в компанията на графа. Той я взе от Института. — Чан се обърна и каза на Свенсон над рамото й: — Тя беше там с него, с машините… Очевидно е жената, която сте видели — и очевидно е мъртва.
— Така ли? — повтори госпожица Темпъл.
Чан изсумтя.
— Сама го казахте. Изгорил е роклята й.
— Казах го — съгласи се тя, — но всъщност в това няма много смисъл. Не виждам някой наскоро да е копал в градината, а вие?
Чан я изгледа подозрително, после се огледа. Преди да успее да й отговори, Свенсон се обади откъм вратата:
— И аз не виждам.
— Освен това, простете ми грубостта, не намерих никакви кости в печката. А смятам, че ако човек гори труп — защото съм виждала трупове на животни в подобни огньове, — поне някои кости биха останали. Докторе?
— Би трябвало, да — най-малкото бедрената кост…
— Та въпросът ми — продължи госпожица Темпъл — е защо, ако тя е умряла и той е изоставил тази градина, не е изгорил останките й тук? Това би било разумното решение, но все пак не виждам да го е направил.
— Тогава защо е изгорил роклята?
— Нямам представа. Може да е била скъсана, може да е била… заразена. — Обърна се към Свенсон. — Тя беше ли с тази рокля, когато я преглеждахте, докторе?
— Хмм… не.
— Така че не знаем — заяви госпожица Темпъл на Чан. — Можете да мразите граф Д’Орканч, но също така можете да се надявате да намерите тази жена жива — и кой знае, дори оздравяла! Ние тримата… и тримата сме загубили по някого. Вие тази жена, Анжелик, докторът — своя принц, а аз… моя жесток и глупав Роже. С тази разлика, че вие двамата имате някаква надежда — и желание — да си върнете тези, които сте изгубили… от своя страна, аз съм доволна да ви помагам с каквото мога, за да постигна своята част от споразумението ни… и отмъщение.
Изведнъж неизвестно защо в гърлото й се надигна хлип, а очите й се наляха със сълзи. Все пак успя да каже:
— Свършете си работата тук. Ще ви чакам при вратата на градината.
5.
Министерството
— Няма я — каза глупаво Свенсон.
Чан изсумтя. Нямаше представа какво й е щукнало на госпожица Темпъл и накъде са я отвели безотговорните й импулси. Не я бяха чули да вика, така че сто на сто си беше тръгнала сама, а не беше отвлечена.
— Трябва да я намерим — каза все така глупаво Свенсон.
— Как? — рязко попита Чан. — Къде е отишла? Дали не се е отказала? Да не би да е намислила да нападне враговете ни сама? А после, след като я хванат и преди да я убият, дали ще им каже всичко, което искат да знаят за нас?
Чан беше бесен, но всъщност се ядосваше на самия себе си. Глупаво беше да й се сопва заради Анжелик. Анжелик не изпитваше нищо към него. Ако бе жива и той успееше да я намери, това щеше да е в полза на обещанието му към Маделин Крафт. Това беше целта, единствената цел. Обърна се към Свенсон и заговори бързо: