Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Колко пари имате?
— Не… не знам — достатъчно за ден–два, за храна и за стая…
— За билети за влака?
— Зависи докъде…
— Ето. — Чан бръкна в джоба на палтото си и извади кожения портфейл. В него имаше две дребни банкноти, рестото от нощувката му в „Бонифас“, но в джоба на панталоните си имаше още шепа златни монети за черни дни. Даде едната банкнота на Свенсон с кисела усмивка. — Не знам какво ще ни се случи, а кесията с парите на нашето партньорство току–що си тръгна. Как сте с мунициите?
— Презаредих от боеприпасите на госпожица Темпъл — оръжията ни са с един калибър… Но това не е толкова важно. В момента важното е ще тръгнем ли да я търсим.
— Ако я хванат, е мъртва.
— Значи трябва да се разделим, за да покрием повече територия. Колко жалко — сякаш само допреди миг бягахме, за да спасим живота си поотделно. Ще ми липсва някой да ми помага да се катеря по водосточните тръби, когато се наложи. — Усмихна се и протегна ръка. Чан я стисна.
— Ще успеете и сам, сигурен съм.
Свенсон се усмихна измъчено, сякаш оценяваше окуражителните думи на Чан, но не беше убеден.
— Къде ще отидем? — попита. — И къде ще се срещнем пак?
— Къде би отишла тя? — попита Чан. — При леля си? Това би било най-лесно…
— Не мисля — каза Свенсон. — Напротив. Смятам, че бедите, които е преживяла, са я подтикнали към директни действия.
Чан се намръщи. Какво му бе казала в градината? Лицето й, усмивката й, контрастираща със сивите й пълни със сълзи очи…
— Значи трябва да е този идиот Баскомб.
— Бедното момиче — въздъхна Свенсон.
— Дали ще му пръсне главата, или ще се строполи в краката му — това е въпросът.
— Не съм съгласен — тихо каза Свенсон. — Тя е смела и съобразителна. Изненадала е доста влиятелни особи и сега те я мислят за опасна куртизанка и убийца. Без нея щяха да заловят и двама ни в хотела. Ако успеем да я намерим, се обзалагам, че на свой ред и тя ще спаси и моя, и вашия живот, преди всичко да приключи.
Чан не отговори, после се усмихна и каза:
— Каква е мекленбургската ви валута — златни шилинги?
Свенсон кимна.
— Тогава с радост ще се обзаложа на десет златни шилинга, че госпожица Темпъл няма да спаси нито моя, нито вашия живот. Това, разбира се, е глупав облог, защото ако не ни спаси, няма как да приберем печалбата.
— Въпреки това приемам облога — каза Свенсон.
Отново си стиснаха ръцете. Свенсон се покашля.
— А сега… този Баскомб.
— Възможно е да е в новото си имение в провинцията — Тар Менър. А може и да е в министерството или с Крабе. — Чан бързо погледна в двете посоки на улицата — не биваше да остават дълго близо до „Бонифас“. — Пътуването до Тар Менър…
— Къде се намира?
— На север, на половин ден път с влака — можем лесно да разберем на „Стропинг“, дори може да я настигнем на гарата. Но пътуването ще отнеме време. Другите възможности са — домът му, министерството, Крабе — те са в града и единият от нас лесно може да ги обиколи.
— Значи единият отива в провинцията, а другият остава тук. Имате ли предпочитания? Аз съм аутсайдер и в двата случая.
Чан се усмихна.
— Аз също, докторе. — Посочи червеното си палто и тъмните очила. — Не съм за провинциалните хорица, но не съм и за салоните на почтените граждани.
— Но все пак това е вашият град. Вие сте тукашно животно — ако ми простите сравнението. Аз ще отида в провинцията, където хората по-лесно се впечатляват от униформи и приказки за двореца в Мекленбург.
Чан махна на една карета и каза:
— Трябва да побързате. Както казах, може да я настигнете на „Стропинг“. Министерството е в обратна посока. Тук ще се разделим.
Стиснаха си ръцете за трети път и се засмяха на това. Свенсон се качи в каретата. Без да каже нищо повече, Чан забърза в обратна посока. Чу зад гърба си гласа на Свенсон и се обърна.
— Къде ще се срещнем? — провикна се докторът.
Чан извика, сложил ръце пред устата си като фуния:
— Утре по пладне! Под часовника на „Стропинг“!
Съмняваше се, че някой от двамата ще бъде там.
Не можеше да рискува да иде в „Морския плъх“, защото със сигурност щяха да го наблюдават. Трябваше да приеме, че Аспиш вече е на страната на заговора. Много му се искайте да иде до Библиотеката. Имаше толкова много въпроси без отговор — за индиговата смола, за графа и графинята, за Баскомб и Крабе, за странстванията на Франсис Сонк, за Оскар Вайланд и дори, призна Чан пред себе си, за госпожица Селестиал Темпъл — Селесте тоест. Но Библиотеката беше мястото, където го бе намерила Розамунд, и със сигурност щяха да го причакват. Така че реши да отиде при Фабрици.