Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Качиха се три етажа, без да минат покрай никакви, врати или прозорци. На следващия етаж обаче войникът извади от куртката си дълъг меден ключ, хвърли бърз поглед на Чан и спря пред една тежка дървена врата. Пъхна ключа в ключалката и го завъртя няколко пъти — щракването отекна рязко на стълбището, — после бутна вратата и тя се отвори. Отстъпи встрани и кимна на Чан да влезе. Чан влезе, като вниманието му се раздели между инстинктивното подозрение към мъжа зад гърба му и помещението, в което влизаше — къс мраморен коридор с друга врата в отсрещния край. Обърна се към войника и той му кимна към нея. Чан не помръдна… а войникът внезапно тръшна вратата. Преди Чан да успее да сграбчи дръжката, чу как ключът се превърта.
Беше в капан. Изруга се какъв доверчив глупак е и тръгна към другата врата. Очакваше и тя да е заключена, но не беше.
Влезе в широк кабинет с тъмнозелен килим и нисък таван със стъклен купол в средата, за да не е толкова потискащ. Стените бяха покрити с рафтове със стотици дебели номерирани томове — без съмнение официални документи. Широкото помещение бе преградено от дълга маса за срещи от лявата страна на Чан и широко бюро от дясната, които като дъбови планети привличаха с гравитацията си ред по-малки спътници — ниски масички, пепелници и стативи за географски карти. Бюрото бе празно, но на масата седеше Роже Баскомб, тъкмо вдигнал глава от купчина документи.
— А! — каза той и се изправи неловко.
Чан огледа кабинета по-внимателно и видя друга врата — затворена — зад гърба на Баскомб и нещо, което би могло да е тайна вратичка сред рафтовете с книги зад бюрото. Затвори вратата и каза:
— Добър ден.
— Добър ден — отговори Баскомб. — Много ми е приятно.
Чан се намръщи. Това съвсем не беше сблъсъкът, който очакваше.
— Вярвам, че са ви съобщили за идването ми.
— Да. Всъщност ми съобщиха за госпожица Селесте Темпъл. А после и вашето име, разбира се. — Баскомб махна към стената и тръбите за изпращане и получаване на съобщения. После посочи другия край на масата. — Заповядайте, седнете.
— Предпочитам да остана прав — каза Чан.
— Както желаете. Аз ще седна, ако нямате нищо против. — Седна и продължи: — Значи се познавате с госпожица Темпъл?
— Очевидно — каза Чан.
— Да, очевидно — кимна Баскомб. — Тя е… ами тя си е тя. Нямам какво друго да кажа.
— Какво друго — повтори Чан.
— Нищо друго, освен това, което тя сама е направила с избора си — каза Баскомб. — Както и вие.
— А вие?
— Разбира се, никой не е защитен от последствията от собствения си избор. Сигурен ли сте, че не искате да седнете?
Чан се вгледа внимателно в слабия добре облечен мъж на масата, опитваше се да прецени в коя от съревноваващите се области на враговете му се вписва. Не можеше да не погледне Баскомб по начина, по който според него би го гледала някоя жена — неговата порядъчност, изтънченост, странното съчетание на надменност и почтителност — и то не коя да е жена, а госпожица Темпъл. Тя бе обичала този мъж и, доколкото познаваше жените, все още го обичаше. Чан трябваше да признае, че Баскомб притежава много привлекателни качества, и затова бе също така убеден, че изобщо не харесва младежа, така че се усмихна.
— Амбицията… прави странни неща с хората, не мислите ли?
Погледът на Баскомб го измери с цялата суха сериозна целенасоченост на гробар.
— В какъв смисъл?
— Искам да кажа, че докато човек не получи това, което е смятал, че иска, няма ясна представа за цената му.
— И защо го казвате?
— Защо, наистина. — Чан се усмихна. — Подобно мнение би трябвало да произтича от реално постижение. Така че откъде бих могъл да зная? — Понеже Баскомб не отговори веднага, Чан посочи с бастуна си широкото бюро. — Къде са съюзниците ви? Къде е господин Крабе? Защо се срещате с мен сам — не знаете ли кой съм? Не сте ли говорили с бедния майор Блах? Не сте ли поне мъничко притеснен?