Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Чан мълчеше, може би също впечатлен — изражението му бе неразгадаемо зад тъмните стъкла. Госпожица Темпъл заговори тихо, за да не привлече служителя на галерията, който бе останал във фоайето.
— Така… сега можем да говорим спокойно…
— „Блажената твърдост на свети Джаспър“ — прочете докторът и погледна едно платно на отсрещната стена. — Това свински зурли ли са?
Тя се покашля. Те се обърнаха към нея леко засрамени.
— За бога, госпожице Темпъл — каза Свенсон, — нима тези картини не ви объркват?
— Объркват ме, но вече съм ги виждала. Мислех си, че след като вече видяхме сините карти, можем да се справим и с тяхното предизвикателство.
— Да, да, разбирам — каза Свенсон още по-смутено. — Галерията е празна. И удобна.
Чан не изказа мнението си за мястото или за картините на Вайланд, а само се усмихна — пак с вълчата усмивка.
— Идеята ми… — започна госпожица Темпъл. — Вие изгледахте ли стъклените карти, Кардинале?
— Да. — Май се усмихваше… похотливо.
— Е, в тази с Роже Баскомб и мен — тя спря и се намръщи как точно да се изрази. — Това, което се опитвам да реша, е накъде трябва да насочим усилията си сега и най-важното: дали ще е най-добре да останем заедно, или работата ще бъде свършена по-ефективно в различни посоки.
— Споменахте картата — подсети я Чан.
— Защото тя показва провинциалното имение на вуйчото на Роже лорд Тар и някаква кариера…
— Почакайте — прекъсна я Свенсон. — Франсис Сонк, когато говореше за наследството на Баскомб… спомена вещество, наречено „индигова смола“ — чували ли сте за него?
Тя поклати глава. Чан сви рамене.
— И аз не бях — продължи Свенсон. — Но той намекна, че Баскомб скоро ще стане собственик на голям залеж от това вещество. Това сигурно е кариерата, която трябва да е в земите на вуйчо му.
— В неговите земи — поправи го Чан.
— Да — съгласи се Свенсон. — И мисълта ми е, че това вещество може да е жизненоважно за направата на стъклото им!
— И затова са убили Тар — каза Чан. — И са избрали Баскомб. Привлекли са го към каузата си и така тази индигова смола е под техен контрол.
Госпожица Темпъл изведнъж проумя колко лесно е било — няколко думи от Крабе за това колко е полезна титлата за един амбициозен млад човек, ласкаещата компания на жена като графинята или дори — тя въздъхна разочаровано — като госпожа Марчмур, пури и бренди с мазен развратник като Франсис Сонк. Запита се дали Роже има представа за истинската стойност на тази индигова смола, или я е продал евтино като някой дивак индианец за мъниста и пера. След това си спомни, че той също бе носил моравите белези. Дали изобщо бе запазил разсъдъка си, или този Процес го беше превърнал в техен роб?
— Значи той все пак е пионка… — прошепна тя.
— Обзалагам се, че всеки надут член на тази клика вижда останалите като пионки. — Чан се изкикоти. — Не бих изключил бедния Баскомб.
— Да — каза госпожица Темпъл. — Сигурна съм, че сте прав. Сигурна съм, че и той е като тях.
И прогони проблесналото за миг съчувствие.
— Но въпросът остава — към Тар Менър ли да тръгнем?
— Има и друга възможност — каза доктор Свенсон. — Разсеях се. На около три минути път оттук е оградената със стена градина, където ме заведе граф Д’Орканч, за да прегледам пострадалата жена — натам бях тръгнал, когато ви видях през прозореца.
— Каква жена? — попита Чан.
Свенсон тежко въздъхна и поклати глава.
— Друга нещастница, оплетена в експериментите на графа, и още една загадка. Имаше всички симптоми на човек, удавен в ледена вода, макар уврежданията да бяха нанесени от някаква машина — предполагам, че е свързано със стъклото или с кутиите — не зная дали е преживяла нощта. Но мястото — оранжерията, за да я топли — трябва да е от убежищата на графа и е много близо. Той ме извика, за да я лекувам…
— Извикал е вас? — учуди се госпожица Темпъл.
— Твърдеше, че е чел един мой памфлет, писан преди години, за страданията на моряците в Балтийско море…
— Наистина е много начетен.
— Нелепо е, съгласен съм…
— Не се съмнявам, но защо? — Госпожица Темпъл свъси вежди.
— Почакайте… ако памфлетът е стар, това значи, че графът още тогава е имал причина да разсъждава над този вид увреждания, както се изразихте!