Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Жената се изправи и вдигна ръце в помирителен жест.
— Спокойно, дете. Стресна ме.
Киска се огледа. Хатар го нямаше, коланът му с ножове също бе изчезнал. В огнището светеха въглени, а свещите бяха изгорели. Собственото й острие лежеше на масата. Някой стоеше на прага: беше гърбушкото или с други думи именно мъжът, който й бе дал меча.
— Аз съм стреснала теб? — рече Киска и се засмя. Изпъчи гръб и присви очи от болката, която я захапа за хълбока и коляното.
Това бе напанката военен маг, работеща за наемниците. Жената кимна.
— Да. Намираше се под лека опека — лечителен сън. Просто опитвах силата му, когато ти се събуди и го наруши без да се замисляш. Съпротивлението ти е необикновено силно.
Киска изсумтя, пренебрегвайки думите на жената. Какво всъщност целеше тя? Къде беше Хатар? Къде беше Тайсхрен?
— Къде са всички? Кое време е?
Жената коленичи над огнището да стопли ръцете си и може би, за да я увери в добронамереността си.
— Надявахме се, че ти ще ни кажеш. Тук няма никой. Твърдината е празна. А времето? — тя сви рамене. — Малко след десетата камбана за нощта, струва ми се.
Киска взе оръжието си от масата и го прибра.
— Ако искаш отговори, просто се качи горе. Сигурна съм, че Ноктите ще се радват да ти помогнат.
Дрънченето на стомана обяви приближаването на гърбушкото. На слабата светлина на въглените Киска видя, че той носеше ръждив и очукан стоманен шлем. Приведеното му тяло бе окичено с брони на пластове — ризница със стоманени плочи на раменете, гърдите, стомаха и ръцете. Освен това носеше и брадва с дълга дръжка. Киска го зяпна ужасено, убедена, че никой нормален човек не би издържал на огромната тежест.
— Тя не ти мисли злото, момиче — изръмжа той. — Всички са си отишли. Какво знаеш за това, което се е случило тук?
Киска изгледа единия, а после другия.
— Какво значение има? Всичко свърши. Въслата победи.
Жената трепна.
— Била си там? Видяла си?
Тогава Киска си спомни с кого разговаряше и бузите й поруменяха.
— О, Аш. Видях го. Мъртъв е. Съжалявам.
Жената поклати глава и въздъхна.
— Аз не съжалявам. За него е по-добре, че е мъртъв. Трябваше да умре много по-рано. Тези времена не бяха по вкуса му. Все пак… дължа му много.
Киска извърна поглед.
— Е, радвам се, че ти си добре.
— Значи си видяла и него?
Киска потри ръцете си, за да ги стопли. Беше станало неестествено студено. Чувстваше се изстинала и гладна, но освежена, сякаш бе спала цяла нощ. Дори коляното й бе заякнало — все още я наболяваше и бе малко схванато, но вече можеше да го сгъва без да прехапва устни от болка.
— Не. Не го видях. Качих се веднага след това. Въслата каза, че Кел… че те са паднали от балкона. Никой не може да оцелее при такова падане. Поне сто клафтера19 са.
Лубен и жената се спогледаха скептично.
Засегната, Киска направи крачка встрани.
— Това беше достатъчно за Въслата. Тя каза, че всичко е свършило. Дори… — Киска млъкна и преглътна. — Е, всички се съгласиха.
Но още докато говореше, тя започна да се чуди. Къде бяха Хатар и Тайсхрен? И Въслата? Дали именно Тайсхрен я бе омагьосал с тази лечителна магия — ако това наистина беше магия, както твърдеше жената? Дали бяха излъгали за това какво се бе случило горе? Ако беше така, значи едва ли е било заради нейното присъствие. Не, сигурно са имали други причини, най-вероятно различни причини. Може би бяха излъгали по навик. Малазанският начин, както бе прошепнал Тайсхрен с горчива ирония. Сега Киска долови и самообвинение в думите на Върховния Маг. Тя потърка ръце в бедрата си и извърна поглед.
— Не знам. Мислех, че всичко е свършило.
— Е, не е свършило — рече жената троснато. — Това е сигурно.
Киска я погледна, озадачена.
— Тук има огромно смущение в Лабиринтите — обясни жената. — Чувствам го толкова силно, колкото силна е бурята, насочила се към този остров. Сигурно всички са отишли там.
— Скръбния дом — прошепна Киска, спомняйки си думите на Олег.
Жената я изгледа остро и сякаш преценяващо.
— Да. Скръбния дом. Всичко това — тя посочи към тавана, — е било просто за отвличане на вниманието. Странична атракция.
— Но всички тези трупове. И Аш.
19
Клафтер — 182 см. — Б.пр.