Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Укрепления?
— А, да. Това е главното ни притеснение. Никой не знае какво точно представлява Къщата. Някои твърдят, че е просто портал. Други смятат, че самата тя е същество — същество, което се намира в няколко селения едновременно. Каквато и да е истината, ние със сигурност не сме първите, опитали се да я покорят. Безброй много хора са се опитвали през вековете и нито един не е успявал. И всички те днес са роби на Къщата и участват в нейната защита.
Пралт замълча, сякаш за да позволи на думите му да впечатлят Темпър.
— Гениално, нали? — попита той накрая. — С времето защитата на Къщата става все по-силна. Много впечатляващо.
Темпър го гледаше втренчено, онемял. След това се засмя.
— Просто забрави, Пралт. Няма начин тази окаяна шайка от убийци да спечели битката. Не знаете какво правите.
Гуглата кимна в съгласие.
— О, да. Нямаме огневата мощ, за да надвием Къщата. Но това никога не е била целта ни.
Темпър се намръщи. И преди тези думи не бе харесвал посоката, в която се развиваха нещата, а сега вече бе сигурен, че щеше да я намрази.
— Не обичам да ме използват за примамка.
Гуглата се обърна към него. След малко Пралт каза меко:
— Винаги са те използвали по този начин, Темпър. Дори Мечът не беше нещо различно: знаме, което да привлича вниманието на най-силните врагове. Стръв, която да захапят.
Темпър стисна юмруци и кокалчетата му побеляха. Но вместо да избухне, той рязко си пое дъх и затвори очи. Дасем бе говорил за това. Веднъж се бе нарекъл гръмоотвод на армията. И всички го знаеха — той, Ферул, Пойнт и останалите. Но тогава не бяха имали нищо против, защото бяха млади и вярваха, че Дасем бе непобедим. Така че какво значение имаше? Нека всички се опитат — Мечът винаги щеше да надделее. Никога не мислеха за тези, които печелеха от кръвта и потта им.
— Силни думи — изръмжа накрая Темпър и погледна към Къщата, — особено от някой, който иска моето съдействие.
— Нищо, което казваме сега, не може да промени миналото. А ти даде думата си.
Темпър изсумтя и свали ръкавицата си, съдрана от зъбите на Хрътката. Потърка белега на брадичката си с показалец, след това кимна.
— Да. Предполагам, че направих това. Добре. Да тръгваме.
Пралт го подкани към портата. Темпър шляпна ръкавицата в бедрото си, мислейки: „Така значи — вилазка18 за отвличане на вниманието“. Бързо влизане и бързо излизане. Това означаваше, че истинската атака щеше да дойде от друга посока и да бъде много по-незабележима. На Темпър му се струваше, че знае кой щеше да я води.
Пред портата към тях се присъединиха другите поклонници. Темпър ги разгледа. Това ли беше? Само шестима? Пралт проведе още един разговор със своя другар, като гуглите им почти се докосваха. Темпър не го свърташе на едно място и стисна железните дръжки на мечовете си. Дали щяха да нападнат всички заедно, или бяха запланували нещо специално за него? Темпър нямаше толкова високо мнение за себе си, за да смята, че наистина се нуждаеха от помощта му. Или, че бяха разчитали на него. Не, струваше му се, че участието му в офанзивата бе импровизирано. Промяна в последния момент. Сега вече беше сигурен, че мрази положението, в което бе изпаднал. Но бе дал думата си — честта бе единственото нещо, което му бе останало. Щеше да участва, но ако нещата загрубееха твърде много, щеше веднага да се оттегли. Струваше му се, че няма да му се наложи да чака дълго.
Пралт и другарите му приключиха разговора си. Размениха си няколко знака с ръце. Темпър не разбираше езика на жестовете им — не беше стандартен малазански. Това изобщо не му се нравеше. Косъмчетата по врата му вече бяха настръхнали.
Пралт се обърна към него.
— Приготви се. Ще си в центъра между мен и Жасмин.
Темпър кимна на Жасмин, която му отвърна с едва доловимо наклоняване на гуглата си. Той извади дългите си мечове и размърда рамене, за да загрее мускулите. Пралт се приближи до обикновената на вид порта от ковано желязо.
В този момент някой зад тях извика и стресна Темпър:
— Не влизайте в двора!
Темпър се обърна. Там стояха Фаро Балкат и Тренек. Изглеждаха по същия начин, по който винаги бяха изглеждали: Фаро немощен и с влажни очи, Тренек огромен и тъп като бедерин. Единствената разлика бе, че сега Тренек стискаше дълга брадва с остър шип, опряна в земята, а Фаро се бе отърсил от наркоманския си ступор. Поклонниците веднага се втурнаха към тях и ги обградиха. Фаро не им обърна внимание, точно както по-рано не бе обърнал внимание на войниците в Хана на Обесения.
18
Вилазка — въоръжена атака от обсадна позиция. — Б.пр.