Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Искаш помощта ми или не?
— Точно това е. Може би нямаме нужда от твоята помощ.
Тайсхрен примигна изумено и избърса влагата от устата си. Пред него стояха две сили, да, беше готов да признае, че бяха сили, изправени пред пълно унищожение под напора на неизразимо могъщ враг, но се отказваха от неговата помощ?
— Но, островът… хиляди души…
— Хайде стига. Повече загинаха при завладяването на Унта. Не се преструвай, че съдбата им те интересува. Не. Но ако ние с Обо се провалим… е, тогава ти наистина трябва да се намесиш, нали?
— Така ли? Казваш, че не ме е грижа за хората тук, но в същото време ще се намеся, за да ги защитя? Съжалявам, но трябва да те разочаровам, Агайла. Ще се отдръпна от пътя им.
Обо, който бе мълчал толкова дълго, изсумтя при тези думи.
— Нима? — рече Агайла и се обърна на юг. — Наистина ли така ще направиш?
Тайсхрен погледна натам, накъдето гледаше тя. Това, което видя, прогони всички мисли от главата му, сякаш някой бе спуснал завеса и той за първи път видя ужаса, пред който бяха изправени. Сетивата на обикновените хора възприемаха случващото се като една безпрецедентно люта буря, но климатът бе просто страничен ефект на една много по-дълбока битка между съревноваващи се селения. Тайсхрен призова Тирския си Лабиринт и проучи работата на тайнствените магьосници на Ездачите на Бури, Владетелите на Жезъла. Изглеждаше като завеса от енергия, досущ като трепкащата светлина, която понякога се появяваше над северното небе през нощта. Нещото започваше от самите върхове на атмосферата и прорязваше разделителна линия през небосвода, която за разлика от човешките магьоснически манипулации не свършваше във водата, а се гмуркаше надолу в нея. С вътрешното си око Тайсхрен проследи стремглавото й спускане и с ужас видя, че тя продължаваше надолу и още надолу, през дълбоките бездни и незнайните пукнатини в леда, където той зърна сияйно сърце от неземен лед. Сърце, което пулсираше и се издуваше пред очите му. Тайсхрен наруши връзката, замаян от шеметното чувство за сила, каквото бе изпитвал само веднъж преди — като молител пред стария си учител Д’рек, Червеят на Есента, който глозга Света.
— Можеш да решиш да се оттеглиш, Тайсхрен — отбеляза Агайла. — Малаз ще падне и вече няма да е преграда пред нашествието на Ездачите. Но това е една древна тревога, нали? Че ако се освободят от ограничението на пролива, те ще завземат всички морета? Ще се превърнат в заплаха за цялата Империя?
Тайсхрен кимна предпазливо. Още не беше сигурен накъде биеше жената.
— Да. Разбира се.
Агайла потрепери и скръсти ръце пред гърдите си. След това погледна Тайсхрен право в очите.
— Но ако те не искат самия остров? Помисли за това. Какво се намира в Малаз, на един хвърлей разстояние от брега? Ами, ако това не е някаква безмозъчна буря, която се опитва да избяга от пролива, а добре обмислен ход с цел добиването на власт и влияние? — Тя махна с ръка към морско-небесния катаклизъм, широк колкото самия хоризонт. — Кажи ми, Тайсхрен — може ли Домът да издържи на всичко това?
Той трепна и я погледна слисано. Домът? Какво знаеха тези чуждоземни създания за Скръбния дом? Но… какво всъщност знаеха за тях? Ездачите бяха една енигма. Събирателна точка на непознати сили и неизвестни потенциали. В едно беше сигурен — това, което Агайла казваше, беше напълно възможно. Може би островът не беше просто на пътя им. Може би го искаха — може би искаха да го завземат. Тайсхрен прокле Агайла — тя и всички останали, верни на Чародейката, които виждаха всичко и гледаха навсякъде. Но трябваше да помогне. Не можеше да рискува да се случи това, което бе предрекла. И Тайсхрен беше напълно сигурен, че тя бе разчитала точно на това.
— Много добре, Агайла — рече той и се поклони. — Печелиш. Ще разполагаш с моята сила. До последната капка. Ездачите трябва да бъдат спрени.
— Не очаквай да те разцелувам или нещо такова — промърмори Обо.
Отначало Киска си помисли, че сънуваше. Нещо я гъделичкаше, някакво чувство. Струваше й се, че някой я наблюдава. Знанието за това къде спеше бавно се просмука в съзнанието й и тя се събуди.
Тъмнокожа жена се бе надвесила над нея и протягаше ръце към гърлото й. Киска скочи на крака и жената се дръпна уплашено. Ръцете на Киска се стрелнаха към пояса, ръкавите и накрая яката й, но не откриха оръжия. Тя изръмжа.