Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Жената се обърна към въглените в огнището.
— Няма нищо по-убедително от едно клане — каза тя, взе един ръжен от стойката до огнището и изрина останалите въглени, като ги пръсна из пепелта. — Няма какво повече да научим тук, Лубен — обърна се жената към гърбушкото със заповеден тон, който изненада Киска. — Отиваме в Дома.
Лубен изсумтя в съгласие и превъртя брадвата в ръцете си. Киска се замисли. Това, че независимият, циничен гърбушко се подчиняваше толкова безропотно на заповедите на жената, й се стори много показателно. В странноприемницата тя се бе държала като втора по ранг след Аш, който, ако можеше да се вярва на Въслата, беше бивш офицер от бригадата на Подпалвачите на Мостове. Може би рангът й бе равносилен на командир на взвод.
— Вземете ме със себе си — изтърси Киска.
Жената се усмихна на пламенните й думи, но поклати глава.
— Не. Твърде опасно е.
— Ще съм ви полезна. Знам неща.
Жената я изгледа и наклони главата си на една страна.
— Като например?
Киска облиза устните си и опита да си спомни всичко важно, което й бе казал Олег, заедно с нещата, които самата тя подозираше.
— Знам, че трябва да стигнем там преди зазоряване, но използването на Лабиринт би било опасно, защото Хрътките са чувствителни към Лабиринтите и може би дори пътуват през тях, когато си поискат. Знам, че се случва нещо в този Дом. И, че… — Киска се опита да си спомни точната дума, която Олег бе използвал, — че тя може да е портал към Сянката…
— Достатъчно!
Киска млъкна, шокирана. Жената вдигна извинително ръка.
— Извинявай. Но е по-добре някои неща да не се изговарят на глас, където и когато и да било.
Тя се обърна и започна да крачи замислено из стаята. Киска я гледаше напрегнато и отчаяно искаше да се опита да я убеди, но в същото време се страхуваше да не я раздразни с настойчивостта си.
— Ще я държа под око — обади се Лубен от мрака отвъд слабото сияние, идващо от огнището.
Жената изгледа Киска.
— Добре — каза тя. — Щом искаш да дойдеш — ела. Но ще правиш това, което ти казвам.
— Да.
— Името ти е Киска, нали?
— А ти как се казваш?
Жената й отвърна с усмивка, от която черната татуировка на челото й се набразди.
— Корин. Я ми кажи — пътувала ли си някога през Лабиринт?
Първата мисъл на Киска бе да излъже, тъй като се уплаши, че липсата на опит ще сложи край на шансовете й. Вместо това поклати глава, ядосана на собствената си неопитност.
Устните на Корин се свиха за миг и сърцето на Киска подскочи, но после тя сви рамене.
— Няма значение. Просто стой близо до мен. Лубен, ти стой отзад.
Гърбушкото изсумтя нетърпеливо.
— А Хрътките? — попита Киска.
Отново тази смела, жива усмивка.
— Просто трябва да се движим бързо — отвърна Корин и махна с ръка.
Въздухът пред огнището затрептя, сякаш от него бълваше горещина. Появиха се сиви ивици, които изсветляха до блестящо сребърно. Срещнаха се и се сляха, създавайки висящо във въздуха огледало от живак, чиято повърхност се вълнуваше като вода.
От разговорите си с Агайла Киска знаеше, че този Лабиринт бе Тирски, Пътят на Светлината. Беше чувала, че Чародейката, Кралицата на Сънищата, практикуваше Тир.
Корин пристъпи напред и изчезна в плаващия овал от живак сякаш се бе гмурнала в него.
Киска се поколеба, леко уплашена, въпреки любопитството си.
— Побързай, момиче — подкани я Лубен. — Няма да е хубаво да я загубим — ще се скитаме по пътищата завинаги.
Пришпорена от ужаса на тази мисъл, Киска скочи напред. Нямаше представа дали Лубен я бе последвал. Сякаш бе скочила в зала, пълна с огледала. Нейни отражения и отражения на Корин продължаваха оттук до безкрая. Изведнъж стотиците отражения на Корин се обърнаха и посегнаха към нея. Киска стоеше напълно неподвижно, а сърцето й препускаше от паника. Коя бе истинската? Към коя трябваше да се обърне?
Корин изплува от едно свое отражение като плувец, излизащ от водата. Киска протегна ръка и въздъхна облекчено, когато тя срещна плът.
— Къде е Лубен?
Корин придърпа Киска по-близо.
— Всеки върви по свой път в Тир. Сега стой близо до мен.
Те закрачиха напред, без да помръдват или поне така й се струваше на Киска. Според нея изобщо не напредваха, но Корин продължаваше да я тегли напред. Докато изучаваше едно от отраженията си, Киска изведнъж започна да вижда разликите — някои съвсем малки, други стряскащи. В едно от отраженията си тя бе болезнено мършава и облечена в дрипи; в друго бе осакатена — дясната й ръка липсваше от лакътя надолу. Това изпрати трепет надолу по тази ръка — спомен от детството за рана, която бе получила при падане. В трето отражение тя бе облечена в черната роба на Нокът. Киска почти извика от изумление.