Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Киска стоеше на плоска равнина от прах и изтъркана от вятъра пръст. Над главата й бе увиснало бледо оловно небе. От голямо разстояние се надигна протяжен, дълбок рев — вятърът или някоя Хрътка.
Пред нея се извисяваше оголена скала, каквато никога преди не бе виждала. Приличаше на безразборна купчина от огромни кварцови остриета, черни и мръсни като замръзнал дим. Помисли си за камъните, които Агайла държеше в магазина си — купчините кварцове и солни кристали. Опушен кварц! Точно на това й приличаше! И се променяше. Докато гледаше, отделните остриета се изместиха, завъртяха, изчезнаха или станаха повече или по-малко прозрачни. Цялата структура изглеждаше неопределена и постоянно се променяше. Дори не можеше да каже колко бе голяма. Беше красива и сякаш й говореше. Киска имаше чувството, че тя знае отговорите на всяка мистерия и на всеки въпрос, който искаше да й зададе за Агайла. Всичко, което трябваше да направи, бе да влезе и веднага щеше да разбере какво правеше Агайла в момента. Дори къде беше Тайсхрен. Можеше да попита всичко. Съдбата на баща й. Кой ще бъде първият й любовник. Киска направи една крачка към скалата.
Нещо препречи пътя й. Ръка, твърда като камък, я избута назад.
— Не е възпитано да зяпаш от толкова близо — прозвуча бездиханен глас.
Това бе създанието от моста, Еджуокър. Киска примигна замаяно и разтри очите си с ръце. Какво се бе случило? Нима нещо бе… Можеше да се закълне, че се бе случило нещо странно. Тя сви рамене, но държеше лицето си извърнато от кристалната скала.
Отвъд нея пясъците оголваха гранитен хълм, който се спускаше към гладко езеро, в чиито води безцветното небе се оглеждаше като в огледало. На отсрещния бряг се извисяваше гигантска стена от лед; ледникът, който по-рано бе само една далечна крива на хоризонта. Сега ледът се бе ширнал като безкрайна равнина. Над него танцуваха светлини, каквито бе виждала в южните небеса през нощта: дъги и завеси от светлина, които проблясваха и трептяха.
Киска ли се бе придвижила или грамадата от лед бе напреднала?
— Това е Сянка — рече Киска на създанието. То наклони глава в съгласие. — Не трябва да съм тук.
— Но продължаваш да упорстваш.
Тя погледна към празните ями, където трябваше да са очите му — нима се бе пошегувал?
— И ти пак ще ме върнеш?
— Може да се каже, че това е мой дълг.
— Преди да го направиш — какво е това? Онова нещо? — попита Киска и посочи към скалата от кварцови кристали.
— Това е Домът на Сянка. Сърцето на Сянката, така да се каже.
— Наистина ли? Това? Но то е…
— Живо. Точно така. И много опасно.
— Опасно? Но какво ще стане с… тези, които го завладеят?
То сви мършавите си рамене.
— Тези, които сядат на трона, идват и си отиват — каза Еджуокър и вдигна ръка, за да посочи към ледника от другата страна на езерото от разтопена вода. — Но това е истинската опасност.
— Какво е то?
— Нещо чуждо за това царство. Напомня ми на Джагътите, но в същото време е много различно от тях. Те поне приличаха малко на теб. Говори се, че преди много време Джагътите неволно го допуснали в този свят, тъй като ледената им магия станала твърде могъща.
— Но един луд, един убиец може да завземе трона! Няма ли да направиш нищо по въпроса? Той също не принадлежи тук!
Съществото не се извърна от ледника.
— Вярно е. Но това е по-смъртоносната заплаха. Трябва да съм готов в случай, че то си пробие път и достигне Дома.
— Да си пробие път?
— Опитват се да го спрат. Но тази преграда може да рухне всеки момент. Силите на тези, които му противостоят, са на привършване.
Киска почти изхленчи:
— Но Кел… но какво ще стане с трона?
— Съжалявам. Това е малък проблем. Много по-важни неща са заложени на карта по време на това Свързване.
— Малък!
Нещото обърна главата си към нея и на Киска й се стори, че чува как изсушената плът на врата му изпращява.
— Да. Широката перспектива. Наистина съжалявам. Сега трябва да тръгваш.
— Но чакай! Имам толкова много въпроси. Аз…
Опалесцентно сиво се обви около Киска и скри всичко от погледа й като димна завеса. Отнякъде наблизо се разнесоха писъци, викове, трясък на оръжия. Чу жена да крещи нещо — името й?