Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Твоето момче, Агайла. Изглежда загубих облога.
Тя вдигна глава, но очите й бяха напълно пусти. След малко живецът в тях се върна и тя примигна, изпъчи гръб и се изправи.
— Добре. Много добре.
Докато фигурата се приближаваше, с плешиво теме, блеснало на лунната светлина, Обо изпсува.
— Така. Значи си помолила него. Не му вярвам. Никога няма да се отърве от вонята на Червея.
— Той е свободен от всякакви обвързвания, Обо. Иначе нямаше да го помоля — отвърна Агайла и се поклони на новодошлия. — Добре дошъл, Тайсхрен.
Магьосникът отвърна на поздрава.
— Обо — каза той и се поклони. Обо му обърна гръб. Тайсхрен посочи на юг. — Това е неизчислимо по-лошо, отколкото си представях.
Агайла кимна.
— Ние скриваме най-лошото от обитателите на острова. Ужасно е, нали?
— Напомня ми на Императора в най-жестоките си мигове.
Обо излая:
— Как може един глупак с остра пръчка да се сравнява с това!
Той изгледа злобно и двамата. Когато Тайсхрен отвърна на погледа му, Обо отново се извърна и погледна на юг. Това, което видя там, го накара да потрепне.
Тайсхрен забеляза изтощението на Агайла и схванатата поза на Обо. Подкани жената да седне.
— Губите.
Агайла кимна, твърде изнурена, за да се преструва.
— Да. Ще загубим още преди пукването на зората. Освен ако… освен ако не се включиш.
— Но някаква сила е противостояла. Къде са те?
— Той беше преодолян.
— Той? Един магьосник срещу всичко това? Няма човек, който… може би Оссерк…
Обо отново изсумтя.
Агайла потърка челото си с пръсти.
— Така ли, Тай? Ти най-добре от всички трябва да знаеш, че има древни сили, които биха се присмели на ламтенето за власт на твоя Келанвед. Пътищата към Възнесението са много по-разнообразни, отколкото си представяш — каза Агайла, въздъхна и се изправи. — Но сега нямаме време за това. Кампанията на Въслата срещу магьосничеството уязви всички ни. Остана съвсем малко талант, на който той можеше да разчита и затова беше надвит.
— Тя нямаше как да знае какви ще бъдат дългосрочните последици от действията й.
— Но ти знаеше — отбеляза Агайла.
Обо се извъртя към тях.
— Така ли?
С напълно безизразно лице, Тайсхрен положи ръце на коленете си.
— Имах някакво предчувствие, да. Не ми хареса това, че древното равновесие на сили се бе изменило — той вдигна глава и срещна погледа на Обо. — Но се кълна в Безименните, че не подозирах докъде ще стигнат нещата… че ще станат толкова… опасни.
Обо погледна към Агайла и изплю:
— И това е човекът, към когото си се обърнала за помощ?
Тайсхрен бе изненадан от силата на гнева, който стисна сърцето му при тези думи: никой не се държеше с него по този начин. Беше преглъщал подигравките на Келанвед и пренебрегвал криворазбраното съперничество на Въслата, но никой преди не бе говорил за него с такова презрение. Той извади чифт мокри ръкавици от ярешка кожа от джоб в подплатата на пелерината си и ги надяна на ръцете си. Започна да свива и отпуска юмруци, успокоявайки гнева си с мисълта, че Обо все пак си беше Обо. Този човек би затръшнал врата в лицето на самия Гугла.
Агайла ги наблюдаваше безмълвно с тежък поглед. Тайсхрен прогони неприятното чувство, че някой го съди и откри, че се чувства гузен.
— Но й позволи да го направи — отбеляза Агайла.
Тайсхрен прие поканата да оправдае действието си или по-скоро бездействието си.
— Ако се бях противопоставил на заповедите на Въслата, щях да предизвикам ненужни подозрения.
— Подозрения в…?
— Съучастничество, заговор, симпатии към него.
— А. Разбирам — отвърна Агайла. Тя махна мокрите кичури от лицето си и избърса челото си с ръка. Тайсхрен щеше да й предложи кърпичка, стига да имаше такава, която да не бе подгизнала. Агайла въздъхна и го погледна. — Горкият Тайсхрен. Един ден ще се събудиш и ще осъзнаеш колко безсмислено е това политиканстване на дребно и това стратегическо маневриране. Но преди да помъдрееш ще се опариш още много пъти и ще затриеш хиляди хора. — Тъмните очи на жената се впиха в него. — Дори не си стигнал достатъчно далече в разсъжденията си, за да започнеш да се чудиш каква е цената, нали?
Тайсхрен я зяпна. Откакто бе завършил обучението си в храма, никой не бе неутрализирал защитата му толкова лесно. Беше потресен.