Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Киска се приведе, готова за битка. Посегна към издуващата се завеса от дим.
— Корин?
— Тук съм.
Киска се завъртя. Не виждаше нищо друго, освен мъгла. Дали се бе върнала в Малаз? Но къде точно? Озърташе се, взирайки се напразно в гъстата мъгла.
— Корин? — прошепна тя и внимателно изтегли извития нож.
— Тихо — предупреди я далечен глас.
Това Корин ли беше? Що за игра беше това?
— Къде си? Покажи се!
— Точно зад теб — каза някой в ухото на Киска.
Тя замахна, а празният дим се завихри около ножа й. Киска прехапа паниката, която се надигна в стомаха й. Стискаше юмруците си толкова силно, че ноктите й бяха задълбали в дланите. Не мисли за това, което може или не може да се случи: остани спокойна. Това бе война на нерви и тя губеше.
„Ослушай се, момиче“, нареди си Киска. „Ослушай се. Какво чуваш?“ Киска напрегна слуха си и опита да изолира приглушените викове и писъци и да долови нещо друго — шумолене, шепот, дишане. Ето! Стъпка вдясно от нея. И вик на ярост, който беше или много далечен, или заглушен. Лубен?
Отново! Кожа върху камък. Сега зад нея и по-близо. Без да чака нов подигравателен шепот, Киска се хвърли напред с протегнати ръце. Докосна груб плат с дясната си ръка. Сграбчи го и го дръпна към себе си.
Платът бе сив. Поклонник.
Студено острие се заби в рамото на Киска, а ръкавът на убиеца я плесна през врата. Тя разпозна маневрата по позата на противника и реагира напълно автоматично. Хвана ръката, заби лакътя си в гърлото на нападателя и го намушка в гърдите. Поклонникът се свлече на земята.
Киска се хвърли върху тялото и захлупи устата с ръка. Заслуша се. След като се увери, че бяха сами, или по-точно, когато й писна да се ослушва, тя се вгледа в поваления враг. Беше млада жена. Може би ударът й бе развалил магията за дегизиране или падането бе причинило това, но лицето на жената бе оголено, а гуглата й лежеше на калдъръма. Няколко малки балончета се появиха на устните й. Опитваше се да си поеме дъх. Кожата и косата й бяха светли, скулите високи и слаби — красива жена. Може би талийка, от богато семейство. Киска внимателно измъкна камата измежду пръстите й. Ноктите й бяха чисти и поддържани, а дланите меки. Очите на жената проследиха тънкото острие, когато Киска го вдигна пред лицето си.
— Защо? — прошепна Киска.
Жената изхриптя. Дъхът й бе плитък и влажен. Силен вой прониза мъглата — беше като писък в ухото на Киска. Тя все още не можеше да успокои мускулите си, които потрепваха. Жената се усмихна при тази гледка. Това бе в чест на победата й над Киска, триумфална усмивка заради издайническия страх, който бе показала.
Киска изръмжа и се надигна. Огледа завихрените завеси на мъглата. Хрътката към нея ли препускаше? Може би мисията на поклонничката бе да я забави достатъчно, за да може Хрътката да я настигне. Игра на криеница. Киска се прокле за това, че й бе съдействала. Беше останала твърде дълго на едно място като пълна глупачка. Беше реагирала, вместо да поеме инициативата. Беше попаднала право в капана.
Тихо пуфтене я накара да се обърне. Видя две зелени очи, увиснали в мъглата. Зелени — този път бяха различни. Не, че това имаше значение. Киска вече бе виждала хрътка от близо и сега напълно се отчая. Тогава звярът бе разбил врата и сдъвкал десетина тежко въоръжени и бронирани мъже. Сега единствените възможности, които й бяха останали, бе да бъде нападната в гръб, докато бяга, или разкъсана в битка. Тя извика от ярост при тази несправедливост и се втурна към очите с голото острие в ръка.
Спъна се на шестата стъпка. Водещият й крак изрита някаква неравност в земята. Превъртя се напред, оглушена от пронизително огнено пращене и викове на голямо разнообразие от езици. След това удари главата си в стена. Лежеше замаяна, докато над главата й се къдреха фосфоресцентни енергии.
Великанът излезе от вратата на Дома, като се наведе, за да избегне трегера. Чуждоземна, богато украсена броня от бронзови плочи и релефна кожа блестеше на гърдите, ръцете и краката му. Златен пояс бе преметнат през нечовешки широките му рамене, а от друг, около кръста му, висяха два меча. Лицето му бе скрито в шлем от полирано желязо, украсен с бронзови спирали. Ръцете му бяха покрити с ръкавици от бронзови люспи.
Темпър отстъпи назад и хвърли бърз поглед през рамо. Тренек бе запречил паянтовата порта, вдигнал брадвата на нивото на гърдите си. Когато привидението слезе по стъпалата, камъните на пътеката потънаха под тежестта му. Темпър чу смаяни викове зад себе си, прерязани от киселинния смях на Фаро.