Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Целият този ден Пол прекара в кревата, като задрямваше, потъваше в сънища или пък оглеждаше мистър Тутс, но на следващия ден се изправи на крака и слезе долу. О, чудо, нещо бе станало с големия стенен часовник и един майстор, покачил се на стълба, бе свалил циферблата му и светейки със свещ, човъркаше механизма му с инструмент. За Пол това бе голямо събитие и той седна на най-ниското стъпало и с голям интерес започна да следи операциите, като от време на време хвърляше поглед към циферблата на часовника, облегнат силно наклонен наблизо на стената, и изпитваше известно смущение от подозрението, че циферблатът го наблюдава влюбено.

Майсторът на стълбата бе много вежлив и понеже веднага след като съзря Пол, се обърна към него с думите: „Как сте, сър?“, Пол подхвана разговор с него и му обясни, че напоследък не се чувствувал добре. По този начин ледът между тях бе разтопен и Пол го засипа с множество въпроси относно часовникови кули и стенни часовници и дали хората нощем дежурели в празните църковни камбанарии, за да накарат часовниците да бият, и как звънели камбаните, когато хората умирали и дали те били различни от камбаните за сватба или само във въображението на живите звънът при погребение бил толкова зловещ. Когато разбра, че новият му познат не е много добре осведомен защо в Средновековието вечер удряла камбана, Пол му разказа за този закон. Той също така отправи към него и въпрос като към практичен човек как гледа на идеята на крал Алфред времето да се измерва чрез горенето на свещи57, на което майсторът отвърна, че ако този обичай се възвърне, това щяло да означава край на часовникарския занаят. Накратко казано, Пол продължи наблюденията си, докато часовникът отново придоби познатия си вид и възобнови невъзмутимия си въпрос, а майсторът прибра инструментите си в дълга кошница, каза му „довиждане“ и си тръгна, като преди това обаче на прага на вратата прошепна нещо на лакея, от което Пол долови само израза „не от този свят“.