Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Какво ли е това нещо „не от този свят“, което сякаш предизвиква съжаление у хората? Какво би могло да бъде то?
Той често мислеше за това сега, когато бе освободен от занятия, макар и не чак толкова непрестанно, както навярно би правил, ако го занимаваха по-малко неща. Но той бе извънредно зает и по цял ден непрекъснато мислеше.
Първо, предстоеше идването на Флорънс на тържеството. Флорънс ще разбере, че момчетата го обичат и това ще й достави радост. Ето каква бе основната му грижа. Ако Флорънс се убеди веднъж завинаги, че те са мили и нежни с него и че той им е станал малък любимец, тя винаги ще гледа на времето, прекарано от него тук, без голямо чувство на съжаление. И поради това Флорънс навярно би била много щастлива, когато той се завърне тук.
Когато се завърне тук! По петдесет пъти на ден той се изкачваше по стълбата до спалнята си с безшумни ситни стъпки и събираше своите книги, вещи и незначителни принадлежности, като приготвяше всичко, до най-малката дреболия, за отнасяне у дома. Нищо не издаваше у малкия Пол намерението му да се завърне тук — във всичко, което мислеше и вършеше, нямаше никакви приготовления или намеци за подобно нещо освен мимолетното хрумване относно сестра му. Тъкмо обратното — вглъбен в себе си и обикаляйки целия дом, той гледаше на всички скъпи нему неща, сякаш се разделяше с тях завинаги. Поради това по цял ден имаше за какво да мисли.
Трябваше да надникне в стаите горе, да си представи колко пусти ще са те, когато той си отиде и да размисли колко ли безмълвни дни, седмици, месеци, години наред те ще продължават да бъдат все така тържествени и непроменени. Трябваше да си помисли дали един ден някое друго дете („не от този свят“ като него) ще броди тук, пред което ще се разкрият същите тези чудати изменения в шарките на тапетите и в мебелите. Ще се намери ли човек да разкаже на това момче за малкия Домби, живял някога тук?
Трябваше да помисли и за един портрет на стълбището, който винаги упорито го съпровождаше с поглед, когато той минаваше, извръщайки очи през рамо назад. Дори ако Пол бе заедно с някой друг, портретът сякаш пак наблюдаваше само него, а не другия. Трябваше също добре да си помисли относно една гравюра, окачена на друго място, където в центъра на смаяна група се виждаше познатата фигура на човек със сияние около главата, благ, кротък и милосърден, сочещ нагоре.
На прозореца на спалнята му възникваха рояк от мисли, примесени със споменатите досега, и една след друга връхлитаха отгоре му подобно прииждащите вълни. Къде ли живеят тези волни птици, непрестанно кръжащи над морето в бурно време? Къде ли възникват и за пръв път се надигат облаците? Откъде се втурва вятърът в стремителния си полет и къде се спира? Дали мястото, на което те двамата с Флорънс толкова често бяха седели заедно и откъдето бяха наблюдавали всички тези неща и разговаряли за тях, би изглеждало съвсем същото в тяхно отсъствие? Би ли изглеждало то същото и на Флорънс, ако той се намира някъде далеч, а тя продължава да седи там сама?
Също така той трябваше да мисли и за мистър Тутс, за мистър Фидър, бакалавъра по хуманитарните науки, за всички момчета. А и за доктор Блимбър, мисис Блимбър и мис Блимбър. За дома, за леля си и мис Токс! За баща си, „Домби и Син“, за Уолтър и неговия беден стар чичо, получил необходимата сума, и за онзи капитан с дрезгав глас и желязна ръка. Освен това през деня трябваше да направи множество малки визити — в класната стая, в кабинета на доктор Блимбър, в личното помещение на мисис Блимбър и това на мис Блимбър, както и да види кучето. Сега той имаше правото да обикаля къщата колкото си иска и в желанието си да се раздели с всички с най-добри чувства той посвоему се стараеше да услужи на всички. Той ту откриваше необходимите пасажи в книгите на Бригс, който постоянно не можеше да ги намери, ту проверяваше в речниците думи в помощ на младите джентълмени, изпаднали в затруднение, ту държеше чилето на мисис Блимбър при навиването на копринените конци, ту слагаше в ред бюрото на Корнелия, ту се промъкваше в кабинета на самия доктор и като присядаше на килима близо до учените му нозе, безшумно въртеше глобусите, като правеше околосветски пътешествия или полети до далечните звезди.