Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Да, сър — отвърна Пол.
— Юнак! — възкликна сър Барнет Скетълс. — Барнет — каза той на младия Скетълс, който си отмъщаваше на фруктовия кейк за предстоящото учение, — ти трябва да се запознаеш с този млад джентълмен, Барнет. Ти МОЖЕШ да се запознаеш с този млад джентълмен — рече сър Барнет Скетълс, като подчерта своето позволение.
— Какви очи! Каква коса! Какво прелестно личице! — тихо възкликна лейди Скетълс, като огледа Флорънс с лорнета си.
— Сестра ми — представи я Пол.
Сега задоволството на семейство Скетълс бе пълно. Тъй като лейди Скетълс бе изпитала от пръв поглед благоразположение към Пол, те всички се изкачиха заедно горе — сър Барнет Скетълс подкрепяше Флорънс, а младият Барнет вървеше отзад.
Когато стигнаха до гостната стая, младият Барнет не остана за дълго на заден план, тъй като мистър Блимбър веднага го изкара напред и го застави да танцува с Флорънс. На Пол му се стори, че младият Барнет не бе особено щастлив или поне на лицето му не бе изписано нищо друго освен начумереност и безучастие към това, което върши. Но Пол чу лейди Скетълс да казва на мисис Блимбър, като отмерваше такта с ветрилото си, че несъмнено скъпото й момче съвсем си е загубило ума по такъв ангел като мис Домби, така че навярно Скетълс младши тънеше в блаженство, без да изразява състоянието си.
Малкият Пол забеляза, че по странно стечение на обстоятелствата никой не бе заел мястото му сред възглавниците и че когато отново влезе в стаята, те всички му направиха път да се върне там, запомнили, че мястото е негово. Също така никой не се изпречваше пред него, като разбраха, че му е приятно да наблюдава как танцува Флорънс — напротив, всички се стараеха той да има пълната възможност свободно да я следи с очи. Те бяха също толкова любезни — дори непознатите, за кратко време станали твърде много на брой, — че от време на време идваха при него и го питаха как се чувствува, дали го боли главата и дали е уморен. Той им бе благодарен за любезността и вниманието и облегнат на възглавниците в ъгълчето на дивана — близо до него седяха мисис Блимбър и лейди Скетълс, а след всеки танц Флорънс също дотичваше и присядаше до него, — той продължи да наблюдава, наистина извънредно щастлив.
Флорънс би седяла цялата вечер до него и би предпочела изобщо да не танцува, но Пол настоя, като й каза, че това му доставяло голямо удоволствие. Той говореше самата истина, защото сърчицето му се преизпълваше с радост, а лицето му се озаряваше, когато виждаше каква прелестна, едва напъпила малка роза е тя в тази стая и какво възхищение предизвиква у присъствуващите.
От своето гнездо сред възглавниците Пол можеше да вижда и чува почти всичко, което ставаше наоколо, сякаш то се правеше за негово развлечение. Наред с многото други дребни неща той забеляза също, че мистър Бапс, учителят по танци, завърза разговор със сър Барнет Скетълс и много скоро го попита, така както би попитал и мистър Тутс, какво би сторил той със суровините, пристигнали в пристанището му в замяна срещу златото — това представляваше такава загадка за Пол, че той умираше от желание да научи какво би трябвало да стори с тях. Сър Барнет Скетълс имаше доста неща да каже по въпроса и той ги каза, но това, изглежда, не разреши проблема, тъй като мистър Бапс възрази: „Да, но ако Русия се намеси със своите мазнини“, при което сър Барнет едва не онемя и можа само да поклати глава и да каже: „Ами тогава навярно трябва да се обърнете към памука си.“
Когато мистър Бапс отиде да поободри мисис Бапс — напълно пренебрегната, тя си даваше вид, че проявява интерес към нотната тетрадка на джентълмена, свирещ на арфата, — сър Барнет Скетълс го проследи с такъв поглед, сякаш го намираше за крайно забележителен човек. Малко по-късно той изрази това свое впечатление относно мистър Бапс пред доктор Блимбър и попита дали би могъл да си позволи дързостта да се осведоми кой е той и работил ли е някога в министерството на търговията. Доктор Блимбър отговори: не, съвсем не, всъщност той бил преподавател по…
— Обзалагам се, по някакъв предмет, свързан със статистиката — забеляза сър Барнет Скетълс.
— О, не, сър Барнет — отвърна доктор Блимбър, като потриваше брадичката си. — Не, не точно това…
— Готов съм да се хвана на бас, че става дума за баланси от някакъв вид — добави сър Барнет Скетълс.
— О, да, действително има балансиране — съгласи се доктор Блимбър, — но от друг характер. Мистър Бапс е човек с големи достойнства, сър Барнет. Всъщност той е нашият учител по танци.