Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Когато всички млади джентълмени — стегнати с връзки, накъдрени, обути с лачени обувки, с новите си шапки в ръка — се събраха, като всеки един от тях при влизането бе представян, дойде мистър Бапс, учителят по танци, придружен от мисис Бапс, към която мисис Блимбър прояви извънредна любезност, както и снизходителност. Мистър Бапс бе много сериозен човек, с бавна и отмерена реч. Нямаше и пет минути след като бе застанал под лампата и той попита Тутс (който безмълвно сравняваше своите лачени обувки с неговите) какво би сторил той със суровините, пристигнали в пристанището му в замяна на златото. Мистър Тутс бе затруднен от въпроса, но предложи те да бъдат „сварени“. Мистър Бапс обаче като че ли не счете подобно разрешение за целесъобразно.
Пол се измъкна от своето кътче на дивана, заобиколено от възглавници, избрано от него за наблюдателен пост, и слезе долу в стаята за сервиране на чай, за да чака Флорънс — не я бе виждал почти цели две седмици, тъй като предната събота и неделя не бе излизал от дома на доктор Блимбър, за да не се простуди. Скоро тя пристигна със свежи цветя в ръка, толкова красива в скромната си бална рокля, че когато застана на колене пред него, за да обвие шията му и да го целуне (тъй като нямаше никой друг там освен неговата приятелка и една друга млада жена, отговаряща за сервирането на чая), Пол не можеше и да си представи да се откъсне от нея или отклони погледа си от блестящите й предани очи.
— Какво има, Флой? — попита Пол, почти сигурен, че е забелязал сълзи в очите й.
— Нищо, мили, нищо — отвърна Флорънс.
Пол нежно докосна бузата й с пръст — наистина имаше сълзи.
— Защо, Флой? — попита той.
— Когато се приберем заедно у дома, аз ще се грижа за теб, любими — каза Флорънс.
— Ще се грижиш за мен ли? — повтори Пол.
Пол не можеше да разбере какво общо има това със сълзите, защо двете млади жени гледат толкова сериозно, нито пък защо Флорънс извърна лицето си за миг, а после пак го погледна, цялата озарена от усмивка.
— Флой — заговори Пол, уловил къдрица от черната й коса. — Кажи ми, скъпа. Смяташ ли, че съм станал „не от този свят“?
Сестра му се засмя, погали го и рече:
— Не.
— Защото знам, че така говорят — обясни Пол — и искам да разбера какво значи това, Флой.
На вратата силно се почука два пъти, Флорънс побърза да отиде до масата и по този въпрос повече не разговаряха. Пол отново изпадна в недоумение, когато видя приятелката му да шепне на Флорънс, сякаш я успокоява, но появата на нови гости бързо го отвлече от тези мисли.
Пристигнаха сър Барнет Скетълс, лейди Скетълс и младият Скетълс. Младият Скетълс щеше да постъпи като ученик тук веднага след ваканцията и в стаята на мистър Фидър непрестанно се възхваляваше баща му, който беше в Камарата на общините, и за него мистър Фидър каза, че когато му дадели думата в Камарата (а това се очаквало от три-четири години), имало всички изгледи той здравата да насоли радикалите.
— Каква е тази стая например? — обърна се лейди Скетълс към приятелката на Пол, Милия.
— Кабинетът на доктор Блимбър, ма’ам — беше отговорът.
Лейди Скетълс я огледа с лорнета си и като кимна одобрително с глава, отбеляза пред сър Барнет Скетълс:
— Много добре.
Сър Барнет се съгласи, но във вида на младия Скетълс се четеше подозрителност и съмнение.
— А това малко същество тук — лейди Скетълс посочи Пол — не е ли един от…
— От младите джентълмени, ма’ам. Да, ма’ам — отвърна приятелката на Пол.
— И как се казвате, мое бедно дете? — осведоми се лейди Скетълс.
— Домби — отвърна Пол.
Сър Барнет Скетълс веднага се обади и каза, че е имал честта да срещне бащата на Пол на един тържествен прием и изрази надеждата, че той е добре със здравето си. А след това Пол го чу да шепне на лейди Скетълс: „Сити… много богат… извънредно почтен… докторът спомена този факт“, след което се обърна към Пол: „Ако обичате, предайте на баща си, че сър Барнет Скетълс е бил доволен да чуе, че той се намира в добро здраве и му праща най-сърдечни поздрави.“