Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Не ви обичам толкова много — призна си Пол със смесеното чувство на боязливост и пълна искреност, едно от най-характерните и очарователни качества на детето, — не ви обичам толкова много, колкото обичам Флорънс, разбира се. Не би могло да бъде така. Не можете да очаквате подобно нещо, нали, ма’ам?
— О, малката душица, която не е от този свят! — шепнешком възкликна мисис Блимбър.
— Но аз много обичам всички тук — продължи Пол — и когато си отида, ще ми бъде мъчно при мисълта, че някой е бил доволен от моето заминаване или че му е било все едно.
Сега вече мисис Блимбър бе напълно убедена, че Пол е най-странното дете в света. И след като разказа на доктора какво се бе случило, докторът не оспори мнението на жена си. Той обаче повтори това, което бе заявил още при пристигането на Пол, че учението щяло да оправи всичко, а също така добави думите, казани и тогава: „Развивай го, Корнелия! Развивай го!“
Корнелия започна да го развива, влагайки цялата си енергия, и поради това животът на Пол съвсем не бе лек. Но наред с подготовката на уроците той отдавна си бе поставил и друга, по-висша цел, която никога не забравяше и която упорито продължаваше да преследва — да бъде кротко, услужливо, тихо дете, стремящо се непрестанно да заслужи любовта и привързаността на околните. И макар че все така често го виждаха да седи на старото си място върху стъпалата или да наблюдава вълните и облаците сам от прозореца си, също така много редовно сега го забелязваха да се присъединява към останалите момчета и безшумно да им оказва дребни услуги доброволно. И така се получи, че дори сред тези сурови и самовглъбени млади отшелници, усмиряващи плътта си под покрива на доктор Блимбър, Пол стана обект на всеобщ интерес — чуплива малка играчка, която всички обичаха и към която никой не си би дори и помислил да се отнесе лошо. Но той не можеше да промени природата си или да поправи анализа. Така че всички бяха единодушни, че Домби не е от този свят.
Неговият характер обаче му бе създал известни привилегии, с които никой друг не се ползуваше. Едно не толкова чудато дете не би могло да ги има, а това само по себе си не бе малко. Докато другите само се покланяха на доктор Блимбър и останалите членове на семейството му, преди да си легнат, Пол протягаше мъничката си ръчичка и смело поемаше ръката на доктора, на мисис Блимбър, както и на Корнелия. Ако се наложеше да се моли за прошка, за да бъде спасен някой от предстоящото наказание, винаги изпращаха Пол. Дори късогледият младеж веднъж поиска от него съвет относно незначителното счупване на една стъклена чаша и порцеланова чиния. Освен това се носеха неясни слухове, че икономът, проявяващ към него благосклонност, каквато този студен човек не бе изпитвал преди това към никое друго момче, понякога му наливал в бирата портър, за да може Пол да укрепне.
Наред с тези неограничени права Пол имаше и свободен достъп до стаята на мистър Фидър, откъдето на два пъти бе извеждал на чист въздух мистър Тутс, на когото му бе призляло в резултат на неуспешен опит да изпуши доста силна пура — една от купчината, които младият джентълмен тайно бе закупил на морския бряг от отчаян контрабандист, признал им под секрет, че за главата му, жива или мъртва, митницата е определила награда от двеста лири. Уютна бе стаята на мистър Фидър — леглото бе поставено в друго малко помещение вътре в нея, а флейтата, на която мистър Фидър още не можеше да свири, но по собствените му думи възнамерявал да си постави за цел да се научи, бе закачена над камината. В стаята имаше и няколко книги, а също и рибарска въдица, тъй като мистър Фидър казваше, че щял непременно да си постави за цел да се научи да лови риба, когато намерел свободно време. Със същите намерения мистър Фидър бе струпал и красива малка извита тръба с клапи, шахматна дъска с фигури, испанска граматика, принадлежности за рисуване и един чифт боксови ръкавици. Мистър Фидър твърдеше, че той несъмнено щял да си постави за цел да овладее изкуството на самозащитата, тъй като считал, че дълг на всеки мъж бил да стори това, понеже давало възможност да се окаже помощ на жена, изпаднала в беда.
Най-ценната вещ на мистър Фидър обаче беше голяма зелена кутия с емфие, донесена като подарък от мистър Тутс в края на предишната ваканция, за която той бе платил висока цена, тъй като действително е принадлежала на принца-регент55. Нито мистър Тутс, нито Фидър биха могли да опитат каквото и да е емфие, дори то да бе слабо и в ограничено количество, без да изпаднат в конвулсии от кихане. Въпреки това за тях бе велико удоволствие да намокрят тютюна в табакерата със студен чай, да го размесят върху пергаментов лист с нож за рязане на хартия и да се отдадат на периодическата му консумация. По време на това тъпчене на носовете си те издържаха удивителни мъчения с устойчивостта на мъченици и като отпиваха от време на време бира, чувствуваха всички прелести на разгула.
55
Принца-регент — Джордж, уелският принц, който станал регент през 1811 година поради лудостта на баща му, а през 1820 година бил провъзгласен за крал (Джордж IV).