Звездни дневници

В началото на XXX век Дзомбер Глаубон установява диктатура на планетата и за двайсет години въвежда телесна унификация, нормализация и стандартизация, приети отначало като истинско спасение. Той е привърженик на просветения и хуманитарен абсолютизъм, та не допуска унищожаването на дегенериралите форми от XXIX век, а нарежда да бъдат прибрани в специални резервати; всъщност в самия край на точно такъв резерват, под развалините на старата столица на провинцията, бе подземният манастир на братята деструктивисти, където бях намерил подслон. С указ на Д. Глаубон всеки гражданин трябва да стане самист преднак, сиреч такъв еднополов субект, еднакъв отпред и отзад. Дзомбер съчинява Мисли, основополагащ програмен труд. Лишава хората от пол и секс, защото вижда в тях причините за упадъка през отминалия век; обобществява центровете за наслада и ги предоставя на поданиците си. Оставя им и разума, защото не иска да управлява дебили, а да бъде обновител на цивилизацията.

Обаче какво е разумът, ако не различни, ще рече и небанални идеи? Непризнатата опозиция минава в нелегалност и се отдава на мрачни антисамистични оргии. Поне така съобщава правителственият печат. Все пак Глаубон не преследва опозиционерите, които си придават протестни облици (клисавици, заднисти). Вероятно нелегално действат и двузаднистите, които прокламират, че разумът е за това, за да има с какво да се разбере, че трябва колкото може по-бързо да бъде ликвидиран, защото именно той е виновник за всички исторически поражения; те заместват главата с обратното на нея, смятайки я за пречка, вредна, направо банална; отец Дарг ме уверяваше, че официозите са прекалявали с усърдието си. На заднистите не им харесва главата и я отхвърлят, но пренасят мозъка по-надолу, за да гледа света с едното си око на пъпа, а с другото отзад, малко по-надолу.

След поуспокояване на положението Глаубон обявява плана си за хилядолетна стабилизация на обществото благодарение на така наречената хедонодигетика. Налагането й е предшествано от голяма медийна кампания под лозунга: СЕКСЪТ В СЛУЖБА НА РАБОТАТА. Всеки гражданин получава работно място, а невроинженерите така съединяват невроните на мозъка му, че той изпитва наслада, само когато усърдно се труди. Ще рече, дървета садиш, вода носиш в омая, а колкото по-усърдно го правиш, толкова по-интензивен екстаз изпитваш. Обаче присъщото на разума коварство подкопава и този уж сигурен социотехнически метод. Нонконформистите обявяват насладата, изпитвана по време на работа, за форма на поробване. Съпротивлявайки се на работната похот (лейбърибидо), напук на нагона, който ги пришпорва към работните места, те правят не това, за което ги зове щението, а точно обратното. Който е задължен да носи вода, сече дърва, а дърварят мъкне вода и такива подобни, като антиправителствена демонстрация. Засилването на обобществения нагон, проведено с указ на Глаубон, не постига никакъв резултат, само дето историците обявяват годините на неговото управление за ера на мъчениците. Биолицията изпитва големи затруднения с установяване на виновните в правонарушения, защото хванатите на местопрестъплението страдащи твърдят лицемерно, че стенат от наслада. Глаубон напуска арената на биотичния живот дълбоко разочарован, защото величавият му план рухва.