Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
Не успях да се сдържа и отбелязах, че, както виждам, дуизмът е всъщност агностицизъм или „атеизъм, който не е съвсем уверен в себе си“, или непрестанно мятане между полюсите има Бог — няма Бог. Но ако в него има поне малко вяра в Бога, какъв е смисълът от тези ордени и криенето в катакомбите?
— Твърде много въпроси наведнъж! — рече отец Дарг. — По-полека. А какво всъщност трябваше да правим според тебе?
— Как какво? Например да развивате мисионерска дейност…
— Значи ти все още нищо не разбираш! Все още си толкова далеч от мене, както при пристигането си! — каза игуменът много натъжен. — Смяташ, че сме длъжни да разпространяваме вярата? Мисионерство? Да създаваме конвертити? Да обръщаме?
— А вие не смятате ли? Как е възможно! Нима всичко това не е вековното ви призвание? — питах изумен.
— На Дихтония — поде игуменът — са възможни милион неща, за които изобщо не си даваш сметка. Тук с проста процедура можеш да изтриеш цялата памет на някого и да я замениш с нова синтетична, такава, че на оперирания ще му се струва сякаш е преживял несъществуващи неща, с една дума, може да бъде направен Друг, различен от този преди операцията. Можеш да промениш характера и личността, тоест да превръщаш луди глави в кротки самаряни и обратно; атеисти в светци или аскети в развратници; да превърнеш мъдреците в тъпаци, а глупците в гении; разбери най-накрая, че всичко това е безкрайно лесно и нищо материално не пречи на такива преправяния. А сега чуй добре какво ще ти кажа.
И най-упоритият атеист би могъл да стане вярващ, като слуша аргументите на нашите проповедници. Да допуснем, че такива златоусти пратеници на нашите ордени ще обърнат най-различни лица. Крайният ефект от тези мисионерски операции ще бъде такъв: поради промените, настъпили в техния разум, невярващите дотогава биха повярвали. Ясно, нали?
Кимнах.
— Отлично. А сега обърни внимание, че тези лица ще имат нови убеждения по въпросите на вярата, защото чрез информацията от вдъхновените слова и мисионерски жестове по някакъв начин сме обработили мозъците им. Е, та този краен ефект — на мозъци, оживени от дълбока и пламенна вяра и търсене на Бога, може да се постигне милион пъти по-бързо и сигурно чрез съответно подбрана гама от биотични средства. И защо тогава да се занимаваме с отживелици като мисионерство, убеждаване, просвещаване, след като имаме на разположение тези модерни средства?
— Не говорите сериозно! — протестирах. — Това би било неетично!
Игуменът сви рамене.
— Говориш така, защото си от друга епоха. Сигурно смяташ, че бихме мамили и подчинявали, тоест чрез „криптоконверсия“ тайно ще разпръсваме разни химикали, или пък чрез разни вълни или трептения ще въздействаме на мозъците. Дълбоко се заблуждаваш! Някога са се провеждали диспути между вярващи и невярващи с единствен инструмент, единствено оръжие мощта на словото и от двете страни (нямам предвид „диспутите“ с аргументи като палки, клади и секири). Днес подобен диспут би си служил със средствата на техническата аргументация. Ние бихме прилагали инструменти за обръщане, а закоравелите опоненти биха контраатакували със средства, които да ни преобразят съгласно техните представи, най-малкото да усилят тяхната способност за противодействие на подобно мисионерство. Шансовете за победа и на двете страни биха зависели от ефективността на приложените техники — по същия начин, както едно време от ефективността на думите и изводите. Защото обръщането не е нищо друго, освен предаване на информация, принуждаваща да се вярва.
Не се предавах:
— И все пак такова обръщане не би било истинско! Да предизвиквате стремеж към вярата и Бога чрез препарати значи да фалшифицирате разума, защото така не се убеждава, а се принуждава и насилва!
— Забравяш на кого говориш и къде — възрази игуменът. — От шестстотин години у нас няма нито един „естествен“ разум. Следователно няма начин да се отличи натрапената от естествената мисъл, не се налага никой никому тайно да натрапва някаква мисъл, за да го убеди. Натрапва се нещо по-ранно и в същото време крайно, сиреч мозъкът!