Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
— Но и този натрапен мозък има ненарушена логика — опонирах.
— Да, така е. И все пак изравняването на някогашните и днешните диспути за Бога би изгубило основанието си само тогава, когато за вярата би съществувала логически неопровержима аргументация, принуждаваща разума да приеме резултатите със същата сила, на каквато е способна математиката. Но според нашата теодицея такава аргументация не може да съществува. Затова историята на верите познава ереси и вероотстъпничество, но в историята на математиката няма аналогични прегрешения, защото никога не е имало такива, дето да оспорват единствения начин за събиране на едно и едно и резултата от това — две. Но Бог не се доказва математически. Ще ти разкажа какво се е случило тук преди двеста години.
Един отец компютър си премерил силите с невярващ компютър. Той, като по-нов модел, разполагал със средства за информационен натиск, неизвестни на нашия духовник. И му рекъл, като го изслушал: „Ти ме информира, а сега аз ще те информирам, и то за има-няма една милионна част от секундата — да почакаме малко за преображението господне!“ И дистанционно и мълниеносно така преинформирал нашия брат, че той изгубил вярата си. Е, какво ще кажеш?
— Е, и това ако не е насилие, здраве му кажи! — възкликнах. — У нас на това му се вика манипулиране на разума.
— Манипулирането на разума — рече отец Дарг — не е нищо друго, освен обвързването на духа с невидими въжета по същия начин, по който може да се овърже видимо тялото. Мисълта е като писано слово от ръката, а манипулацията на мисълта е като да хванеш пишещата ръка, та да изписва други знаци. Това, разбира се, е насилие. Но онзи компютър не е действал така. Всеки извод трябва да се базира на предварителни данни; убеждаването в една дискусия не е нищо друго, освен чрез словото да преместваш данните в разума на опонента. Онзи компютър е направил точно това, но не чрез речта. Така че не е направил в информационен смисъл нищо по-различно от едновремешния диспутиращ, само го е предал другояче. А е могъл да постъпи така, защото благодарение на високите си способности е виждал разума на нашия брат като на длан. Представи си, че един шахматист вижда само дъската и фигурите, а неговият съперник чете и мислите му. Ясно кой ще победи, макар да не е използвал никакво насилие. Как мислиш, какво направихме с нашия брат, когато се завърна?
— Сигурно сте постъпили така, че да може да се върне към вярата… — предположих неуверено.
— Не, не можахме, защото той отказа.
— Сега вече нищо не разбирам! Нали бихте постъпили също като неговия противник, само че наопаки!
— О, не. Вече не, защото нашият бивш брат не желаеше никакви диспути повече. Понятието „диспут“ се е променило и доста се е разширило, не смяташ ли? Който днес го започва, трябва да е готов не само за словесни атаки. За съжаление нашият брат беше проявил печално невежество и наивност, защото е бил предупреден, защото онзи го е уверил предварително в превъзходството си, ама нашият човек не могъл за нищо на света да приеме, че непоколебимата му вяра може да се поддаде на каквото и да било. На теория от тази ескалационна клопка може да се излезе; трябва да се създаде разум, способен да предвиди всички варианти на всички възможни данни, но понеже техният брой е трансфинитен, само трансфинитен разум би могъл да получи метафизична сигурност. Такъв със сигурност не може да се създаде. Колкото и да създаваме, създаваме крайно, а ако има безкраен компютър, то това е само Той.
Така че на новото цивилизационно равнище спорът за Бог не само може, а и трябва да бъде воден с нови техники — ако изобщо някой иска да го води. Информационните оръжия са се променили еднакво и при двете страни, борбата би била симетрична и поради това идентична със средновековните диспути. Това ново мисионерство може да се обяви за неморално само дотолкова, доколкото се признава за неморално едновремешното обръщане на езичниците, или споровете на старите богослови с атеистите. Никакво друго мисионерство днес не е възможно, защото този, който днес поиска да повярва, положително ще повярва, а който има вяра и желае да се освободи от вярата си, положително ще се освободи — с помощта на съответните процедури.
— Значи може да се въздейства и върху органа на волята, да се предизвиква желание за вяра? — попитах.
— В действителност е така, както знаеш, някога се е казвало, че Бог помага на силния. Днес, в епохата на евентуални техногенни кръстоносни походи, би помагал на по-силните конвертори, но ние не смятаме, че нашата задача е да разгърнем такава надпревара в теодиктично, сакрално-антисакрално въоръжаване, не искаме да тръгваме по пътя на подобна ескалация: ние правим конвертор, те — антиконвертор, ние обръщаме, те атеизират и така векове наред, като превърнем манастирите в ковачници на все по-ефективни средства и тактики за предизвикване на копнеж за вяра!