Звездни дневници
- Автор: Лем Станіслав
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-623-9
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездни дневници». Краткое содержание книги:
„Звездни дневници“ на гениалния полски фантаст Станислав Лем представляват цикъл от разкази, които са толкова хомогенни, че често се определят от критиката като роман. Пътешествията на неуморимия Ийон Тихи не са номерирани в никаква последователност, защото, както обяснява авторът чрез своя герой, едни пътешествия се извършват в пространството, други във времето — винаги можеш да се върнеш назад, където още не е имало пътешествие и тогава първото би станало второ. Нито едно от произведенията на Лем не е писано толкова дълго време. Първите пътешествия от „Звездни дневници“ датират от началото на петдесетте години на миналия век, а последното излиза през 1996-а, тоест с интервал от над четиридесет години. През това време в света и на Земята всичко се е променило, единствено авторът на дневниците, неуморимият Ийон Тихи, си е останал същият. Нищо не знаем за неговия семеен живот; ако се отбива вкъщи (на Земята), то е само за да тръгне скоро пак из Вселените, ако има биография, тя е частична, при това чудесен материал за анекдоти. Когато пътешестваме с Тихи, забравяме страха, който може да буди чуждият нам Космос — прочутият космически пътешественик навсякъде се чувства у дома си, нищо не може да го извади от равновесие, а чувството за хумор, увереността в себе си и непобедимият практицизъм побеждават всички препятствия.
После, в край на XXXI и началото на XXXII век, се стига до борбите на Диадохите; планетата се разпада на провинции, населявани от граждани с вид, формиран според препоръките на местните власти. Това е вече времето на следуродската Контрареформация. От старите времена остават струпвания от полуразрушени градове и заплодници, резервати, сегиз-тогиз подлагани на летящи контроли, опустошени сексостради и други реликти, понякога все още функциониращи, но негодни. Тетрадох Гламбон въвежда цензура на генетичните кодове, която обявява някои видове гени за забранени, но нецензурни лица използват на публични места маски, придатъци, опашките се залепват с лейкопласт към гърба или се пъхат в крачола и други такива. Тези практики са обществена тайна.
Пентадох Мармозел действа по принципа „divide et impera“ („разделяй и владей“) и увеличава със закон броя на официално допустимите полове. При неговото управление освен мъжа и жената, се въвеждат плоскар, извиванка и два помощни пола — на поддържачи и намазанци. Тогава животът, особено еротичният, става доста сложен. Освен това тайни организации на събранията си водят този живот уж като между препоръчаните от властта шест пола, затова се стига до частичен отказ от проекта; до днес от него са останали само плоскарят и извиванката.
По време на Хексадохите се въвеждат телесни алюзии, благодарение на които се заобикаля хромозомната цензура. Видях изображения на същества, при които ушните обици продължаваха в малки бедра. Не ми стана ясно дали мърдането на ушите при тях всъщност е алюзия на ритане. В някои кръгове се цени езикът, завършващ с копитце. Е, такъв език не става за нищо и е неудобен, но пък така се демонстрира дух на соматична независимост. Гурил Хапсодор, който минава за либерал, позволява на особено заслужилите граждани да притежават допълнителен крак; това се възприема като почетен знак, а по-късно смисълът на този крак, вече без двигателни функции, става отличителен белег за заемана длъжност: висшите чиновници имат до девет крака; така рангът на всекиго може да се разпознае тутакси, дори в обществената баня.
При суровия Рондер Исхиолис се прекратява издаването на разрешения за допълнителен телесен метраж, дори се стига до конфискуване на краката на извършилите различни нарушения. Изглежда той е искал да ликвидира всички крайници и органи, освен абсолютно необходимите за живот, и да въведе микроминиатюризация, защото започват да се строят все по-малки жилища, но дошлият след него Бгиз Гварндъл анулира тези директиви и разрешава дори опашка под предлог, че с крайчеца й може да се замита подът. По-натам, при Гондъл Гурв, се появяват така наречените долни уклонисти, които незаконно си умножават крайниците, в следващата фаза пък, на по-строго управление, отново се появяват езикови нокти и тем подобни контестаторски органели. Всички тези осцилации продължаваха и в момента, когато бях кацнал на Дихтония. Което не е могло да се осъществи телесно, се е изразявало посредством така наречената порнографска биотична литература и нелегалните издания, абсолютно забранени, с каквито бе пълна манастирската библиотека. Там прегледах например манифест, призоваващ девойлак да ходи с косата си, а плодът на друг анонимен автор, аеротик, бе задължен да се движи във въздуха по принципа на возило, на въздушна възглавница.
След като се запознах в общи линии с историята на планетата, проучих и текущата научна литература; в момента главна проектно-изследователска институция е КОСТЕПСИП (Комисия за съгласуване на телесно-психически проекти). Благодарение любезността на брата библиотекар можах да се запозная с най-новите работи на този орган. Например инж. по телата Дергард Вних е автор на прототип с временно название полимон или всесилня. Проф. д-р инж. маг. Дбанд Рабор ръководи голям колектив, който работи по смелия, дори спорен проект за така наречения многодрум — функционална пътна сплав в три смисъла: комуникационен, полов и в синята далечина. Можах да се запозная и с перспективистко-футурологичните трудове на дихтонските теловеди; останах с впечатлението, че като цяло автоморфията е стигнала мъртва точка в развитието си, макар че експертите се мъчат да преодолеят стагнацията; статията по въпроса на проф. Киселин Грауз, директор на КОСТЕПСИП, в месечника „Гласът на тялото“ завършваше с думите: „Как може да не се трансформираме, щом може да се трансформираме?“