Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Танака ми пишеше през няколко месеца, но нито веднъж не спомена Джак в писмата си, така както и аз изобщо не засягах тази тема. Получавах кореспонденцията си в офиса на Муто и не считах за нужно да съобщавам на Джак за нея. Едва ли би могъл да разбере дълбоката връзка между мен и Танака и нямаше смисъл да влизаме в излишни пререкания.
Джак получаваше своята кореспонденция в Парк хотела и с течение на времето се научих да разпознавам кога е пристигнало писмо от жена му. В онези дни той си търсеше разтуха — обикаляше по книжарниците и понякога ми правеше малки подаръци като свидетелство, че си е мислил за мен.
Майор Муто имаше основания да се безпокои заради връзката ми с Джак. Джак се опитваше да ме върне към китайските ми корени и да ме накара да видя истинското лице на Япония — страната, от която бях така запленена. Това беше повод за чести спорове, като никой от двама ни не отстъпваше от позицията си. Джак вярваше, че Китай смело върви по пътя на прогреса, докато аз смятах, че единствено управлението на Япония ще изведе страната от хаоса и безпътицата. И двамата разгорещено отстоявахме мнението си. Твърдоглавието ми довеждаше Джак до отчаяние.
— Тази твоя сляпа преданост към Япония е голямата ти заблуда, Йошико! — поклащаше глава той.
Въпреки разногласията ни по този въпрос двамата с Джак се допълвахме чудесно — до такава степен, че дори се учудвах на себе си колко философски приемах факта, че някой ден пътищата ни ще се разделят. Защото не можех да си представя при какви обстоятелства бихме могли да останем заедно завинаги. Джак често ме увещаваше да замина с него за Америка и макар да го обичах още повече заради това, не можех да си представя да живея на другия край на света — в страна, която е един от най-големите врагове на Япония.
Радвах се, че не се налага да пазя държавни тайни от него, тъй като той знаеше не по-зле от мен какво се случва в международен план. А майор Муто се отнасяше с подозрителност към мен и очакваше да му докладвам за слуховете и броженията в града, но не смяташе за необходимо да ме държи в течение относно кореспонденцията, която пристигаше от Япония. В резултат бях далеч по-зле информирана, отколкото по времето на Танака. Ставаше ми все по-трудно да събирам материал за докладите си — Джак не харесваше повечето от местата, които бях свикнала да посещавам, и така изгубих връзка с част от контактите си. От време на време ходехме в някой от нощните клубове, но не стъпвахме в казината — Джак не си падаше по залаганията. Не му бяха по вкуса и прочутите руски и френски ресторанти с тяхната изтънчена кухня. Той предпочиташе по-простичките западни ястия. Имаше и едно ресторантче в Малко Токио, където сядахме толкова често, че бяхме свикнали да го наричаме „нашето“. Джак беше единственият западен посетител там.
Той ми разкри един непознат Шанхай и ме запозна с хора, в чийто кръг не бях попадала преди. Чуждестранните кореспонденти в града представляваха доста затворена общност, сплотена от цинизма и чувството си за хумор. Те бяха много начетени и интелигентни хора, но Джак каза, че сблъсъкът им с нелицеприятната страна на живота ги е лишил от оптимизма им. Въпреки това те умееха да се забавляват по свой начин и разпалено разговаряха на всякакви теми — понякога и до зори. По време на тези разговори се лееше алкохол и кънтеше оглушителен смях. Събота и неделя често се събирахме цяла компания и отивахме на разходка с лодка надолу по реката. Лодките бяха със западни имена като „Дафне“ или „Енид“, но Джак ги кръщаваше „Принцеса“ или „Източна перла“, докато траеше плаването ни.
Аз не бях единствената представителка на Изтока в групата. Симпатичният руснак Миша Салмонов, репортер на „Правда“, имаше слабост към китайските момичета и всеки път канеше някое. Двамата с Джак бяха много близки и можеха да обсъждат политически или философски теми с часове.
Докато плавахме надолу по течението, покрай бедняшките нивички и порутените ферми, похапвахме скариди с чили и пиехме бяло вино с дъх на лимони. Имаше и бира, но аз не я харесвах, макар че Джак я предпочиташе пред виното. През дългите горещи следобеди слизахме в каютата да поспим, а когато се събудехме, правехме любов. По време на плаването обратно Джак беше по-ведър и отпуснат от всякога. До забрава танцувахме на палубата под звуците на един стар грамофон.