Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Понякога посещавахме Американския клуб в града — един от малкото, в които се допускаха китайци. Веднъж празнувахме там Деня на благодарността и Джак се напи до безпаметност — наложи се Теди Блек, кореспондентът на „Чикаго Трибюн“, да ми помогне да го заведа до вкъщи. Не за пръв път се нуждаех от помощ, за да прибера Джак, но този път той си имаше оправдание — мястото му напомняло за любимия му бар в Ню Йорк и изведнъж усетил колко му липсва Америка.
Познавах тази болка, този копнеж да се върнеш у дома. Тя ме връхлиташе понякога, когато осъзнавах, че след като напуснах дома на Кавашима, никога вече няма да мога да нарека някое място свой дом. Не споделих с Джак, че чувството ми е познато, нито това, че дори не искам да си представя как някой ден той ще замине за Америка. Той често казваше, че можели да го повикат по всяко време, но аз изтиквах тази мисъл в дъното на съзнанието си, тъй като ми беше непоносима. Джак от своя страна не желаеше да чува за работата ми и не спираше да се ядосва, че все още работя за Специалните служби, след като е положил всички усилия да ме убеди да напусна. Любовта ми към Япония му се струваше безпочвена и непонятна.
Муто все още се чувстваше неловко в мое присъствие, което искрено ме забавляваше. За да го подразня още повече, влизах в ролята си на принцеса и не пропусках да подчертая близостта си с една или друга високопоставена особа. Уж неволно споменавах имената на японски аристократи, с които сме си играли като деца — знаех, че това ще го жегне, и се присмивах вътрешно на тщеславието и тесногръдието му. Но самата аз за свое огромно съжаление вече не изпитвах предишното удоволствие от работата. Китайците в Шанхай все така ме ненавиждаха и страдах, като виждах как Джак се измъчваше от това. Той се безпокоеше заради мен от лошата ми слава и настояваше не само да спра да работя за Япония, но и да го обявя публично. Заради него гледах да не се набивам много на очи, но това беше единственият компромис, който бях готова да направя.
Муто, също като Джак, се опитваше да ме убеди да оставя работата си.
— Ти сега си имаш друг живот — повтаряше ми той. — Не виждаш ли, че дългът ти към Япония и близостта ти с този американец са в конфликт?
— Напротив, Муто — обяснявах спокойно. — Сега съм по-добре информирана и това е от полза за интересите на Япония.
Танака пишеше все така редовно, но аз му отговарях по-рядко. Би трябвало да му пиша, че при мен нещата са се променили, но така и не се реших да го направя. При него очевидно всичко вървеше добре и той често ми споменаваше за успехите си на монголска земя. Беше убеден, че когато един ден се завърнем в Япония, и двамата ще бъдем възнаградени за заслугите си. Държах на него както и преди, но както и да се развиеше връзката ми с Джак, между мен и Танака нещата никога вече нямаше да бъдат същите.
Понякога се опитвах да си представя какъв би бил животът ми, ако заминех за Америка с Джак. Там имаше доста японци, които се бяха устроили добре и, предполагам, харесваха живота си. Можех да потърся и старата си приятелка Тамура — или „госпожа Жасмин“. Можех да си намеря приятели, да бъда щастлива с Джак и съдбата ми да поеме в съвсем друга посока. Но някак не си се представях — къде щяхме да живеем, с какво щях да запълвам дните си? Джак щеше да продължи да пътува, а аз щях да го чакам — сама, в чужда за мен страна. Често, докато бях в прегръдките му, той шепнеше в ухото ми: „Ела с мен! Аз съм този, който те обича. На Япония няма да й бъде мъчно за теб…“ Но Америка беше неговият дом, не и моят. Джак беше в сърцето ми, но то принадлежеше на Япония и щеше да си остане там, където и да заминех.
Минаха почти две години, преди да се наложи да направя избора си. Междувременно продължавах да работя за Муто. Докато Джак пишеше статиите си, аз обикалях Шанхай — обичах да усещам пулса на града, да разгадавам тайния му език. Още се срещах с Майката, от която получавах ценна информация. Контактите ми с двамата братя корейци също бяха доста полезни, тъй като те бяха в течение на всичко, което ставаше в подземния свят. Често посещавах бара на хотел „Централ“, където се събираха чужденците, разменях по някоя приказка с портиера и си бъбрех с колегите на Джак, от които винаги можеше да се научи нещо интересно. Този живот беше доста по-различен от времето, когато бях с Танака. Липсваше опияняващото усещане, че светът всеки миг ще бъде разтърсен от промяна, а аз ще съм в епицентъра на събитията. Затова пък в живота ми беше влязъл Джак и засега това напълно ми стигаше.