Тайния дневник на Източната перла

На горния етаж се намираха стаите на иконома и останалите членове на персонала. Те бяха без отопление, хладни и неуютни.

Втората сграда изглеждаше малко по-приветливо, със стени, боядисани в императорско жълто — предполагам, за да се чувства Пу И като у дома си. Стаите бяха с по-широки прозорци, но пък зацапаните мрежи против насекоми затулваха светлината. Личеше си, че са положени някакви усилия стаите да бъдат обзаведени подобаващо — с лакирани мебели, ниски дивани и бродирани пана от оранжева и синя коприна. В дневната имаше камина в западен стил, а над нея висеше портрет на Пу И в позлатена рамка. Той ми напомни на портрета на Ганджурджав, който бях получила в навечерието на сватбата, може би заради това, че императорът беше изрисуван почти съвършен, много по-мъжествен и представителен, отколкото беше в действителност.

Когато нарекох сградата „императорския дворец“, шамбеланът ме поправи, като обясни, че това е „резиденцията на китайския император“, докато императорският дворец е домът на японския император. Знаех колко би се засегнала Уан Дзюн от подобно разграничение и как би се срамувала, че съпругът й, най-великият мъж в Китай, е смятан за по-низш от японския император. Въпреки че самата тя веднъж ми беше признала, че според нея от Пу И би излязъл по-добър евнух отколкото император. На което аз отговорих, че дори евнусите в Забранения град си тежат на мястото и едва ли биха се сменили с императора.

За мен бяха определени две малки стаи с прилежаща баня. В банята имаше тясна метална вана, но не и течаща вода, нито пък тоалетна. На стената имаше дървена етажерка, а на пода — медно ведро, с което, предполагам, слугите пълнеха ваната. В спалнята подът беше застлан с кадифено меки китайски килими с макове. Под леглото стояха две порцеланови нощни гърнета. Във втората стая имаше писалище, нисък диван и черни възглавнички на пода. Завесите също бяха черни, памучни, подплатени с филц. Сториха ми се грозни, но си казах, че поне ще спират течението. Зарадвах се, че стаите ми имаха камини. Уан Дзюн ми беше оставила бележка, че много се радва, че съм пристигнала, и ще намине преди вечеря, за да си поприказваме само двете.