Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Това може би беше най-странната, най-вълнуващата и най-паметната нощ в живота ми. Имах чувството, че Джак е човекът, пред когото можех да излея душата си — това ми донесе неподозирана лекота и неимоверно облекчение. Разговаряхме с часове — споделяхме надеждите и разочарованията си. Джак искрено се интересуваше от перипетиите, през които беше минал животът ми, и аз не виждах смисъл да крия нищо от него.
Разказах му за оня злополучен аборт, за това как ме беше съблазнил Тешима, за Кавашима и за останалите мъже, минали през живота ми. Джак слушаше, без да ме прекъсва, но по едно време се пресегна и ме погали по бузата.
— Просто си нямала шанс — каза той. — Цяло чудо е, че изобщо си оцеляла.
Долових съчувствието в гласа му, но не възнегодувах, въпреки че по принцип мразех да ме съжаляват.
После той ми разказа за своето детство в Нова Англия.
— Беше кротко, подредено и отчайващо скучно. Баща ми беше учител по математика — предмет, от който, за негово голямо разочарование, нищо не разбирах. Мисля, че ме обичаше. Научи ме да ловя риба, да играя тенис и без да го е искал, да се стремя да бъда колкото може по-различен от него. Майка ми беше грижовна и плаха жена. Отиде си така тихо, както беше живяла — един ден просто се свлече на пода в градската библиотека и издъхна. Казаха, че е получила масивен инфаркт. Съжалявам, че така и не се опитах да проникна зад стената на нейната плахост. Така и не успях да я опозная.
Джак ми призна, че е неспокоен по природа и че винаги се е чувствал някак несигурен. Обикновено, когато постигнел онова, което иска, губел интерес към него. Така станало и с брака му — нямал търпение да се събере с тази жена, а само няколко седмици по-късно започнал да й изневерява. Това не останало скрито за дълго и Джак намерил спасение в бягството. Бракът му бил продължил три години, но бил прекарал всичко на всичко няколко месеца със съпругата си.
— Тя е красива и интелигентна. Няма да й е трудно да намери някои по-свестен от мен и да продължи с живота си.
Джак обичаше професията си на журналист. Беше добър репортер и поднасяше собствената си версия за събитията, без да се поддава на манипулация. Освен това, този начин на живот му харесваше — той му позволяваше винаги да е в движение и да не се чувства тясно обвързан със семейство или с определена страна.
Когато излязохме от ресторанта, все още валеше. Повървяхме заедно в дъжда. Той ме беше прегърнал през рамо и ме беше накарал да облека якето му. После хванахме една рикша, която ни закара до къщата ми. Джак остана с мен до зори. Говорихме си. Разказах му всичко за себе си, без да премълча нищо. Исках да ме познава такава, каквато съм. От сивите му очи струеше такава топлота, че изведнъж ми се доплака. Дори не бях предполагала, че има толкова неща, за които ми се плаче. Жал ми беше за момичето, което неусетно се беше превърнало в жената, която бях.
Джак каза, че поне съм живяла един наистина необикновен живот, за разлика от равния, сив и скучен живот на повечето хора. Той ми призна, че досега не е срещал жена като мен и че това донякъде го притеснява, тъй като му се струва, че завинаги е загубил свободата си.
В къщата нямаше храна, затова си направихме чай, после си легнахме, изтощени. Джак ме прегърна в съня си и аз отново заплаках.
Когато се събуди, Джак заяви, че ще си събере нещата от хотела и ще се пренесе при мен. Хареса ми тази негова решимост и факта, че изобщо не се сети да ме попита какво мисля за това. Аз, разбира се, нямах нищо против, въпреки че ми се струваше, че ще бъдем странна двойка. Все още дори не бяхме правили любов и не познавахме навиците си, но бяхме изпълнени с оптимизъм.
Навън беше сияйно утро и Шанхай изглеждаше пречистен от дъжда. Аз също се чувствах пречистена благодарение на Джак. Имах усещането, че животът ми започва отново и цветовете ми изглеждаха по-ярки и живи, без да съм взела опиум. С Джак бяхме близки отскоро, но тялото ми сякаш мигновено разпозна мириса му, докосването му и го прие за свой. Всичко у него ми се струваше странно познато, докато Джак твърдеше, че с него е обратното — откривал у мен нещо ново и опияняващо, невкусвано никога досега.