Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Видях го още с влизането си в ресторанта и почувствах същото пърхане в стомаха както и при първата ни среща. Той разговаряше с управителя на хотела, но когато ме забеляза, ми се усмихна и тръгна към мен. Подходи към интервюто много сериозно и професионално. Интересуваше го най-вече прояпонската ми нагласа и какво ме кара да подкрепям страна, която се опитва да „смачка“ сънародниците ми.
— Да, наистина съм родена в Китай — отвърнах. — Но бях отпратена от там още като малка и не смятам Китай за своя родина. Израснала съм в Япония — това е страната, където намерих дом и самоличност. Страната, с която взаимно си принадлежим и на която съм готова да служа.
— Моята родина е Америка — каза той, — но това не ми пречи да се отнасям критично към нея. Не мислиш ли, че не държавата, а хората са важни?
Не му отговорих. Никога не бях подлагала на съмнение верността си към Япония и насоката, която разговорът ни вземаше, ми се стори доста обезпокоителна.
Интервюто продължи няколко часа. Говорихме за чина ми в японската армия и за позицията ми по отношение на „изкуствено предизвиканата война“. Джак ме попита и за взаимоотношенията ми с Танака, но не си записа нищо в бележника. Постепенно се отпуснах и почувствах, че водим истински разговор, по време на който успях да науча много неща за него, така както и той за мен. Джак пушеше „Кемъл“ — палеше цигара от цигара, пиеше уиски, вярваше, че копринената пижама те предпазва от малария и се беше отчуждил с жена си, която го обвиняваше, че толкова често я оставя сама. Попитах го дали я обича и той отвърна, че щом е в Шанхай, вероятно повече обича свободата.
— А Лоурън Броуди?
Той се усмихна.
— Тя е само приятелка.
Тръгнах си от ресторанта доста нервирана. Джак изобщо не се беше опитал да флиртува с мен, не ми беше направил и един-единствен комплимент. Месеци по-късно той ми призна колко развълнуван е бил по време на срещата ни и как, когато после е трябвало да седне и да пише за мен, дори не е могъл да си събере мислите. Каза ми, че е бил запленен и неудържимо привлечен от мен, но се е постарал да го прикрие, а после дни наред се е борил с чувствата си, които му се стрували съвсем „неуместни“. Смущаваше го не толкова фактът, че бяхме от различни континенти и принадлежахме на два различни свята, а по-скоро това, че аз обичах Япония, а той я ненавиждаше.
Когато разказах на Танака за срещата ни, той заяви, че повечето чуждестранни журналисти в Шанхай са прокитайски настроени и че западняците имат нездравата склонност да съчувстват на по-слабия, вместо да приветстват победителя. Той каза също, че Джак Стоун е много уважаван сред сънародниците си, но трябва да внимавам с него.
— Нека той те търси — посъветва ме. — И не му давай излишна информация.
Минаха шест седмици, преди да видя Джак отново. Междувременно Танака беше получил нареждания да замине за Монголия при Дойхара и да му съдейства за установяване на независимо правителство начело с принц Те. Не познавах лично принца, въпреки че се падаше роднина на Ганджурджав. Бях чула за него, че е безстрашен воин и племето му го боготвори. Предупредих Танака да не споменава името ми, тъй като със сигурност се ползвах с лоша слава.
Съчувствах му, тъй като знаех какво мъчение ще бъде за него да работи редом с полковника. Каза ми, че не може да ме вземе със себе си, тъй като според инструкциите трябваше да остана в Шанхай и да подготвя почвата за идването на заместника му. Но аз знаех, че истинската причина всъщност е друга — Танака не би понесъл да ме види близо до Дойхара. Все едно, и бездруго нищо не би ме накарало да замина за Монголия. Мрачно се пошегувах с Танака, че климатът няма да му понесе, както и местната кухня. Заклех го за нищо на света да не опитва овчата лой. Затова пък местните момичета — закръглени, топли и всеотдайни — щяха да му бъдат по вкуса. А и той с тези свои внушителни размери щеше да им допадне.
В деня, в който замина, Танака ми каза, че усеща хлад между нас и това го измъчва. Каза още, че винаги ще пази образа ми в сърцето си и че ако е необходимо, ще ме защити с цената на всичко. Освен това ме помоли да откажа опиума, който щял да ме съсипе.