Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Не — дръпна се назад Бел.
Миг напрегнато мълчание. Ускорен от гнева пулс.
Неспокоен поглед на разбито око.
Бел се сгърчи.
— Върви си. Не ме е грижа дали Томас ще спечели, или ще загуби.
Мадам Вилрой не беше ядосана. Беше спокойна, усмихваше се. Обгърна с ръце лицето на Бел и рече:
— Ще те чакам в колата, скъпа.
Сетне затвори вратата зад гърба си.
Половин час по-късно Бел беше облечена и готова за излизане. Не бе влизала във ваната от предишния ден. Чувстваше се уморена, мръсна и непривлекателна. Грабна чантичката си и хвана дръжката на вратата, но тя не се отвори. Разклати топката и я завъртя. Нищо. Дръпна по-силно. Пак нищо. Вратата беше заключена. Тя заудря по нея, викайки някой да дойде да отключи. Но къщата беше празна. Томас щеше да си помисли, че го е изоставила. Люси щеше да прекара целия ден до него. Бел се отпусна на леглото и зарови в ръце красивото си лице.
Какво направих? Наистина й станах като дъщеря.
Бисе обикаляше къщата, за да намери Кристиан. Готова беше да тръгне за турнира, но в последните дни не излизаше никъде без него. Единствено на него имаше доверие, макар и не за всичко.
— Кристиан, вътре ли си? — тя надникна в стаята му — същата, която използваше за тренировки и презареждане. Там видя Бъди, седнал сам в един ъгъл, с гръб към вратата. Когато чу, че вратата се отваря, раменете му се напрегнаха в очакване. Бисе огледа наоколо, но Кристиан го нямаше. Не беше сигурна как да постъпи. Дали да каже здрасти? Обърна се да си върви, но в този момент Бъди я забеляза и я поздрави стеснително.
— Здрасти, Бъди. Помниш ли ме? Аз съм Бисе.
Той я гледаше с празен поглед. Тя повтори името си, този път по-бавно.
— Бии… сее…
Бъди се изправи и тогава Бисе забеляза, че държи къс хартия.
— Какво има в ръката ти? — попита го.
Той скри хартията зад гърба си и поклати глава.
Бисе пристъпи по-близо.
— Всичко е наред, Бъди. Можеш да ми кажеш. Ние с Кристиан сме приятели.
Бъди кимна с очи към вратата и Бисе разбра защо се страхува.
— Няма да й кажа — рече тя. — Няма защо да се притесняваш.
Бъди се върна в ъгъла.
— Обещавам, че няма да й кажа — повтори Бисе. — Знам, че тя принуждава хората да вършат разни неща. Но мен не може да ме принуди. Можеш да ми се довериш.
Бъди подаде хартията на Бисе, за да я види. Беше писмо, доста оръфано, явно отпреди много време. Бисе го взе. Думите, бяха написани с едър, неравен детски почерк. Беше адресирано до някой си Финий Оградата. Тя прочете целия текст.
„До: Финий Оградата, Селтик №31
От: Кристиан У.“
Кристиан У? Сърцето на Бисе заби учестено. Улика от миналото на Кристиан. От времето преди да стане Фауст. Докато четеше писмото, Бисе усети по лицето й да се стичат сълзи. Усещаше ги как се търкалят и капят върху листа и размазват мастилото. Кое е най-лошото нещо, което сте вършил някога? И Кристиан го беше направил. Но аз ще се справя с положението. Заради него и заради себе си. Бил е просто едно изплашено дете, което не се е сетило за друго.
Бъди я погледна. Изражението на пластмасовото му лице говореше, че едновременно изпитва болка, разбира и е разтревожен.
— Къде го намери? — попита Бисе и пъхна писмото обратно в ръцете му. — Кристиан ли ти го даде?
Той поклати глава.
— А знае ли за него?
Той отново поклати глава. Бисе въздъхна дълбоко.
— Взел си го от нея.
Този път Бъди кимна почти незабележимо.
— О, Боже — рече тя и започна да кръстосва стаята, опитвайки се да реши какво да предприеме. Кристиан би искал да види писмото. И без това отчаяно желаеше да избягат. Но тя още не беше готова да си тръгне. Имаше какво още да свърши.
Изведнъж Бъди се подплаши, а очите му се стрелнаха зад Бисе. Дръпна се още по-назад в ъгъла и залепи лицето си за стената. Иззад вратата долетя студен глас. Колкото й кръв да беше останала във вените на Бъди, в този миг замръзна. Той се страхуваше само от едно нещо.
Бисе се обърна. На вратата стоеше мадам Вилрой.
— Бисе, искам да ми дадеш онова писмо.
— Не.
— Бисе, спомни си какво ще ти се случи, ако не изпълняваш нарежданията ми.