Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Докато Кристиан се туткаше с бравата на апартамента, Бисе чу как вратата в стаята на Бел се тресе. През грохота едва различаваха виковете на Бел.
— Пуснете ме! — изкрещя Бел и задърпа отново топката на вратата. — Някой да отключи! Бисе! Бисе! Там ли си?
Не трябваше да става така. Тя беше дала на мадам Вилрой не по-малко от Виктория. Защо тогава Вилрой помагаше повече на сестра й?
Бисе и Кристиан влязоха в апартамента точно навреме, за да видят как Бел разбива вратата с един стол.
— Какво правиш? — извика шокиран Кристиан.
— Какво правя ли? Викам за помощ повече от час.
Бел знаеше, че трябва да отиде на дебатите преди Виктория да размаже Томас с откраднатата информация. За нея турнирът не значеше нищо. Тя просто не можеше да понесе мисълта, че Виктория би постъпила така с Томас.
Кристиан и момичетата успяха да стигнат точно когато Виктория се качваше на сцената. Изчакаха отзад, докато тя приготви листата си и се усмихна на Томас и съдиите. Първите двадесет секунди от речта си тя използва, за да благодари на съдиите.
— Ще отговоря поред на всяко от твърденията на мистър Гудман-Браун. Точка първа: Без правото на собственост няма да има мотив за работа или нови открития и ще изпаднем в състояние на комунизъм. Тук бих искала да предложа следните цитати от Адам Смит, Давид Рикардо, Роналд Рейгън и президента на Световната търговска организация.
— Уау, доста драматично, дори за Виктория… — промърмори под нос Бисе.
— Шшшт… — Бел смушка сестра си. Тя следеше напрегнато реакцията на Томас.
Щом Валентин спря да чете, публиката стана на крака и възбудено заръкопляска. Ах, тези сълзливи майки и емоционално нестабилни тийнейджърки, помисли си Валентин. Със същия успех можех да прочета случайни абзаци от казашко-английския речник на Бисе.
В очите на Шарлот имаше сълзи. Той гледа мен. Не мога да повярвам, че е написал този сонет специално за мен.
— Втора точка: Обратно на твърдението на моя опонент, лекарствените концерни имат стимули да работят за бедните. Добре е за имиджа им. Разполагам с шест изследвания на потребителското мнение, според които клиентите са по-склонни да подкрепят компания, която помага на бедните…
— Имиджа ли? А къде отиде помощта за бедните? — попита Бисе.
— Направо й излезе пяна на устата — рече Бел.
— Валентин, това беше удивително.
— Благодаря.
Валентин се обърна. Група от пет момичета и три майки го огради и избута Шарлот назад.
— Откъде получихте вдъхновение за тази поема?
— Колко време ви трябваше, за да я напишете?
— Посветена ли е на някого?
Шарлот срещна погледа на Валентин и сърцето й прескочи един удар. Наистина ли той й се усмихна? Да, знаех си. За мен е.
— Не, на никого конкретно — отвърна небрежно Валентин.
Сетне се надигна на пръсти и погледна над главите на хората към вратата.
— Хей, това е Кристиан. Чудесно! — разбута групичката и мина точно край Шарлот. Нямаше да спре, ако тя не беше извикала името му.
— О… здравей, Шарлот. Хубав пуловер — той понечи да продължи. Шарлот забеляза свитъка листа в ръката му. Видя инициалите му — ВФ, грижливо изрисувани в ъгъла на всяка страница. Зачуди се дали на тези листа има нещо, написано за нея.
— Вярно ли е това, което току-що каза? Че поемата ти не е посветена на никой конкретно?
— О… не, разбира се, че не — усмихна се той. — Сега трябва да вървя. Следващият кръг наближава, а аз умирам от глад.
— Ако искаш, мога да ти донеса нещо за ядене.
— О, ти си незаменима — той я целуна по бузата. — Можеш ли да се върнеш до пет минути?
Бисе бе тъй увлечена в думите на Виктория, че не забеляза кога мадам Вилрой застана зад нея и сложи ръка на рамото й.
— Бисе, ти ли помогна на Бел да дойде тук?
— Не искам да говоря с теб — прошепна Бисе.
— Сметнах, че ще е по-добре, ако си остане у дома.
— Сама се измъкна. Не че се налага да давам обяснения…
— Разбира се, че се налага… Ние с теб сме приятелки, нали?
— Ти не си ми приятелка.
— Заедно сме от толкова време, Бисе Фауст. Аз съм твоя приятелка.
Бисе потръпна, когато чу името си. Сега то й прозвуча някак изкуствено.