Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Ти знаеш толкова езици — продължи гувернантката. — А сега знаеш и коя съм. Можеш ли да разгадаеш името ми?
Бисе го превъртя няколко пъти в главата си. Аз съм твоя приятелка…
— Аз съм приятелка на Фауст — прошепна тя и започна да си превежда израза, докато не стигна до нещо интересно. Me Fausto Philos — Мефистофел.
Нужна й беше само секунда, за да вземе решение.
— Виж, Никола. Искам да си вървя. Искам да се махна от цялата история. Остави ме да си отида.
— Но ти имаш нужда от мен. Не трябва да ти напомням, че…
— Няма да сключа никаква сделка с теб.
— По-важна е сделката, която вече си сключила. Онази, която повтаряш всеки ден.
Бисе се опита да погледне мадам Вилрой в очите. Но не успя да издържи погледа й.
— Имаш нужда от мен — повтори гувернантката — демон. — И двете знаем, че никога няма да си отидеш.
— Точка трета: Доводът, че по-голям процент от починалите са бедни, е неприложим.
Кристиан седна в дъното на залата за следващото четене на Валентин. Шарлот току-що се бе върнала тичешком от съседното кафене, с айскафе и три кексчета и си проправяше път, за да седне до него. Беше червена като домат и изпотена.
— С нетърпение чакам да чуя следващото. Той е толкова талантлив. Знаеш ли, че не искаше да участва? Не искаше нищо да застава между нас…
— И затова ли ти не участваш? — попита я Кристиан, а в гласа му личеше симпатия. Доколкото му бе известно, Валентин планираше да се състезава от месеци.
— Аха. Но си заслужаваше. Не биваше да пропускаш първия кръг. Той беше възхитителен.
Кристиан се заслуша, когато Валентин зачете. От първия момент у него не остана и капка съмнение, че брат му ще победи. Стиховете му бяха красиви, прочувствени и забавни. Това го натъжи. Не само защото осъзна, че той не е толкова добър, а и защото през цялото време беше правил всичко не както трябва. Не беше написал и едно свястно нещо. Бе използвал цялата си енергия, размишлявайки над успеха на Валентин.
— В заключение, нарушаването на даден патент представлява кражба, дори ако целта й е да помогне на бедните. Въпреки възможните негативни последствия, ние живеем в общество, основано на права и задължения…
Томас беше шокиран. Той погледна с недоумение треньора по дебати на Марлоу.
— Но как… откъде е взела… — опроверженията на Виктория бяха толкова на място, тъй добре пасваха на неговата теза, че му беше трудно да повярва, че причината е понеже е добра в дебатите. Все пак между двете речи имаше само три минути за подготовка. Как би могла да пренапише своята за три минути, така, че да го обори точка по точка? Откъде беше научила?
Докато Томас си блъскаше главата върху този въпрос, Виктория се усмихваше на съдиите на слизане от сцената. Тя мина покрай него, наведе се, потупа го по гърба и рече:
— Дотук с подготовката като адвокат, а? — тя издържа погледа му и изчака докато проумее думите й, след това му намигна и се запъти към мадам Вилрой.
— Добра работа, скъпа. Брилянтна си — посрещна я гувернантката.
— Благодаря. А най-хубавото е, че сега той си мисли, че вината е на Бел.
Когато кръгът приключи, Бел и Люси се втурнаха към Томас от двете страни на залата. Той бе зает да мести безцелно листовете си върху бюрото.
— Здравей! Толкова съжалявам, че закъснях. Не се притеснявай, можеш да обърнеш нещата в твоя полза — рече Бел.
— А ти ще му помогнеш? — изсмя се Люси.
— Разбира се — отвърна Бел и погледна към Томас за подкрепа. Той все още не бе вдигнал очи от листата. Тя се пресегна към ръката му, но той я дръпна толкова бързо, че тя изпищя.
— Както помогна на Виктория ли? — попита я накрая.
Сърцето на Бел спря. Беше ли разбрал? Дали бе усетил какво се е случило онази вечер?
— За какво говориш?
— Бел, ти си й разказала цялата ми стратегия. Казала си й за патентния адвокат и за всичките ми аргументи. Ти си била.
— Не…
— Да, Томас, обзалагам се, че е тя — обади се Люси.
— Но по-лошото е, че си й казала за плановете ми, за това, че искам да стана адвокат. Никой друг не го знае. Само ти би могла да й кажеш.
— Не, Томас. Не съм й казала нищо. Кълна се.
— Ще ми се да можех да ти повярвам.
Преподавателят по творческо писане разбута тълпата, за да поздрави ученика си. Стиховете на Валентин току-що бяха спечелили първа награда в раздела за оригинална композиция и всеки искаше да поговори с талантливия млад поет.