Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
На Шарлот й се наложи да си пробива път със зъби и нокти напред, където Кристиан вече поздравяваше Валентин.
— Здравей, Шарлот — посрещна я Валентин, когато тя най-после се добра до него. — Какво мислиш?
Кристиан съжаляваше Шарлот заради надменния тон на Валентин. Но кой можеше да го обвинява? Той не я харесваше, а досега се бе държал мило с нея.
— Беше велико! А откъде получи вдъхновение за последната поема? — пусна въдицата Шарлот.
— Отникъде. Просто така.
Шарлот изглеждаше засегната и объркана.
— Е, окей, аз трябва да тръгвам. Кога ще минеш да ме вземеш утре?
— Утре?
— Да, утре. За пролетния бал.
— Хм… Шарлот, аз имам друга дама… — Валентин напъна мозъка си. Поканих ли Шарлот? Не, не, определено не съм.
Шарлот сви устни.
— Но ти покани мен?
О, по дяволите.
— Съжалявам, Шарлот. Обещах да отида със… сестра ми… Тя няма кавалер и… Както и да е… Наистина съжалявам.
Шарлот избухна в сълзи и избяга. Кристиан видя всичко.
— Няма ли да върнеш нещата… да ги оправиш? — попита той.
— Кое да поправя? Няма нищо за оправяне. По-добре ще е да не я заблуждавам повече.
Бел плачеше.
— Не съм й казвала нищо. Кълна се.
— Бел, би ли го оставила на мира? — прекъсна я Люси.
— Да, моля те, върви си. Имам само петнадесет минути да подготвя отговора си.
Бел избърса лицето си с ръкав. Томас беше притеснен и когато заговори, повиши глас. И без това беше нервен, но близо до Бел имаше чувството, че цялото му тяло е набодено с игли и карфици, които боцкат ръцете и краката му до изтръпване.
— Затова и дойдох, за да помогна — каза Бел, забелязвайки нервността му.
— Аз не мамя. А и не искам да говоря с теб.
— Томас, просто ми се довери. Да, Вик мами. Да, тя се сдоби с информация за стратегията ти. Но аз се кълна, че нямам нищо общо с това — Люси изсумтя. Бел продължи:
— А тук имам една реч, която ще изравни позициите. Тя се основава на нещата, които ти сам откри, но тя не я е виждала. Така ще е честно.
— Окей, дай да я видя и ще реша.
— Не. Трябва да обещаеш, че няма да я преглеждаш, преди да я прочетеш публично.
— Шегуваш ли се? — намеси се Люси. — Той трябва съвсем да е откачил, за да ти се довери.
Бел хвърли поглед към Виктория, която съсредоточено ги наблюдаваше. Тя вече четеше мислите им. Бел не можеше да позволи на Томас да види речта сега.
— Сериозно ли говориш? — Попита я Томас. — Очакваш да се съглася да изляза там и да прочета нещо, което никога не съм виждал?
— Ако го прочетеш сега, тя ще има време да… остави, просто го направи заради мен. Какво можеш да загубиш? Не мисля, че разполагаш с кой знае какво в онази папка, което да ти позволи да спечелиш след… — Бел погледна часовника си, — десет минути.
Кристиан и Валентин влязоха в класната стая, точно когато Бел остави Томас и тръгна към Бисе. Тя му пожела успех с вдигнат палец и изгледа с неистова омраза Виктория, която стоеше до мадам Вилрой.
Томас се упъти към подиума, чувствайки се така, сякаш някой го е стиснал за гърлото. Мислеше си: Нямам никакъв шанс.
Все пак нещо в начина, по който Бел го бе молила да я изслуша, го накара да се съгласи. Не се чувстваше така, както преди. Не беше замаян, безметежно щастлив и влюбен до ушите. Нещо в очите й, когато го погледна, го накара да й повярва. Тя имаше честни очи. Томас извади листа, който му бе дала и зачете.
— Какво представлява кражбата? Кога можем да я оправдаем? Кога е престъпление? — не беше никак спокоен, докато четеше. Бел видя, че Кристиан наостри уши и сведе поглед.
— Едно действие може да се определи като кражба, когато са изпълнени две условия. Първо — когато има вреда за жертвата. Второ — когато действието носи лична изгода.
Томас вдигна глава и се усмихна. Изглежда беше доволен накъде бие и Бел въздъхна с облекчение. Кристиан бе пребледнял като платно. Той стоеше като вцепенен. Бел се усмихна, сякаш да го успокои, че при него всичко е различно. Все пак тя се раздвояваше между вълнението заради Томас и притеснението за Кристиан.
— Ако са изпълнени и двете условия, няма съмнение какво е отношението на обществото. Когато е изпълнено само едно от условията, в обществото започват дебати. Например — грешно ли е, ако вземеш нещо изхвърлено? Вероятно не, защото няма вреда за жертвата. Грешно ли е, когато някой вземе един хляб, за да нахрани гладно бебе, или открадне от богатите, за да помогне на бедните? Вероятно не, понеже мотивът не е личен.