Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Бел влезе в спалнята си, за да се приготви за турнира. Беше обещала на Томас, че ще отиде да гледа. В стаята завари Кристиан и Бисе, които се оглеждаха, шепнейки си нещо.
— Нищо не разбирам. Защо просто не отидем… — каза Кристиан.
— Довери ми се, трябва ми малко време… — отвърна му шепнешком Бисе.
Двамата вдигнаха очи, когато Бел влезе. Кристиан си тръгна, без да я поздрави. Бисе погледна към нея, след това също излезе. Бел си каза, че не трябва да им обръща внимание, но стомахът я присви. Почувства се абсолютно сама. Избягваха я цяла седмица и Бел страдаше, че двамата бяха научили какво е сторила. Само че те не знаеха всичко.
— Така облечена ли ще отидеш? — обади се ненадейно мадам Вилрой. Бел се обърна. — Не ти остава много време за вана…
— Тъкмо се канех да вляза в банята — въздъхна тя. Наистина, така смяташе.
— Чувството за вина е безполезно нещо. Никога не е достатъчно, за да те накара да промениш коренно посоката, а само те парализира и те прави… също тъй безполезен.
— Не се чувствам виновна.
— Но си недоволна от Виктория. Тя просто взе онова, което искаше. Ти също получи онова, което искаш. Значи трябва да си щастлива.
— Може би пък сега искам нещо различно — промърмори Бел.
— Това ще е чиста загуба, след всичко, от което се отказа.
— Проблемът е, че всеки път, когато се откажа от нещо, ти го използваш в полза на Виктория.
— Не, скъпа, правя го за теб. Както последния път. Това беше просто урок, за да станеш достойна за велики дела. За да не пропиляваш единствения си шанс с човек като Томас, когато не трябва. За да се научиш да вземаш своето във възможно най-удобния момент. — Той заслужава шанс да спечели.
— Вече е късно. Не можеш да провалиш Виктория. Тя има огромен потенциал, също като теб навремето.
— И Томас има потенциал.
— Но ти не си му ангел хранител — изсъска ядно мадам Вилрой. Бел отстъпи назад. Гувернантката я последва и застана пред нея. — Бел, скъпа, имам едно предложение…
— Не искам да го чуя.
— Мога да помогна на Томас да спечели… ако наистина го искаш.
— А Виктория?
— Не се притеснявай толкова за нея, скъпа.
— Все още не искам да чуя предложението.
— Ще ти позволя да останеш с Томас. Нека стане по твоему. Той може да спечели турнира и двамата да сте заедно… ако го искаш достатъчно силно.
Колкото и да се дърпаше, Бел бе принудена да я изслуша. Тя гледаше Вилрой право в очите и чакаше.
Вилрой продължи меко, с внимателно подбрани думи.
— Искам да науча повече за родителите ти.
За миг Бел остана като гръмната. Никога досега Вилрой не бе питала за родителите им. Никога не ги беше споменавала.
— Знам, че майка ти ви е разказвала… за един език. Древен език.
Бел не можеше да помръдне. Ръцете й бяха плувнали в пот, а гърлото й бе пресъхнало.
— Знам, че се сещаш за какво те питам, Бел. За онзи стар, забравен език. Онзи, на който майка ти и приятелите й посветиха толкова години проучвания?
— Е, и? — успя да каже Бел.
— Искам да знам какво ви е разправяла. На теб и Бисе — рече гувернантката с монотонен, мек, нежен глас, сладък и суров едновременно. — Опитай се да си спомниш, Бел. Опитай се да се сетиш какво ви е казала майка ти преди толкова години. Какво знаеш? Какво знае Бисе?
След всяка дума гувернантката се преместваше все по-близо и по-близо до Бел. Накрая Бел усети леденият й дъх върху лицето си и видя как необикновеното й око потрепва в очакване.