Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Бисе потрепери от яд.
Мадам Вилрой й се усмихна и протегна ръка.
— Съжалявам, Бъди, но трябва да взема това — рече Бисе.
Бъди поклати глава.
— Бъди, просто ми го дай — Бисе се наведе напред и грабна писмото от скимтящия Бъди, като прошепна в ухото му: — Аз ще му кажа всичко, което трябва да знае. Просто ми го дай.
Бъди пусна писмото. Гувернантката го пъхна в джоба на перфектно скроеното си сако.
— Виждам, че проявяваш интерес към четенето — рече тя на Бъди, макар той да не я гледаше. Бисе се запита дали това безмозъчно чучело вижда същия образ, който виждат и всички останали, когато погледнат в лицето красивата Никола Вилрой. Може би единствено той можеше да види отвъд фасадата, истинската същност на своята мъчителка, лице, което не беше красиво, а мрачно, зло и гладно.
Вилрой прекоси небрежно стаята, като по пътя събори няколко дребни предмета — възглавница, учебник.
— Какво е това? — попита, когато намери някаква тетрадка. Прелисти страниците. Нямаше друго, освен няколко набързо надраскани писма, с неравен почерк, не детски, а някак по-плах, като че ли от стара, несигурна ръка. Като от болен, страдащ от амнезия, който се учи отново да пише.
Тя се обърна към Бъди.
— Я ми кажи какво правите с времето си вие двамата с Кристиан?
Той замръзна на място. Бисе беше объркана. Да не би Кристиан да бе спрял да използва Бъди за тренировките?
Мадам Вилрой затвори тетрадката, пъхна я под мишница и излезе.
Бисе изчака няколко секунди, после също се обърна и избяга от стаята.
Преди големия дебат с Виктория Фауст, Томас кръстосваше напред-назад фоайето, чудейки се къде по дяволите е Бел. Ще дойде, повтори си на ум, но погледна пак часовника си и ускори крачка.
— Здравей — чу зад гърба си приятен глас.
Обърна се с грейнало от широка усмивка лице.
— Ти успя — започна, но спря, когато видя Люси вместо Бел. Тя беше облечена малко прекалено екстравагантно за турнир по дебати, но изглеждаше добре.
— Здравей, Люси — рече Томас. — Какво правиш тук?
— Дойдох просто да те подкрепя. Нали все още сме приятели?
— Разбира се — отвърна Томас и усети облекчение, че тя вече не го избягва след фиаското в деня на изборите. Освен това, ако Бел не се появеше, нямаше да е зле да има някой, който да го подкрепя.
— Започват. Хайде да вървим — рече той и прегърна приятелски Люси. Тя се отпусна в прегръдката му и двамата влязоха в залата.
— Мистър Гудман-Браун, на вас се падна положителната страна в дебата. Вие ще защитавате следната теза: Етично е да не се спазват патентите за лекарства, за да се осигури достъпно лечение за умиращите пациенти в Третия свят. Мис Фауст за вас остава негативната страна.
Чудесно!, рече си Томас. Огледа се за Бел, но нея все още я нямаше. От първата редица му се усмихна Люси.
— Перфектно! — рече Виктория. — Оспорването е много по-лесно… правото на собственост и тем подобни…
— Готова ли си? — прошепна мадам Вилрой.
— Моля те. Тук имам копия от всичките му аргументи — тя размаха свитък листа. — Имам също и казуса, който е развил за всеки случай, ако му дадат негативната страна.
— Вероятно трябва да отидеш и да се престориш, че си водиш бележки. Той се кани да започва.
Виктория погледна съдията, който я следеше с крайчеца на окото си, докато говори с мадам Вилрой.
— Ох, добре. Отивам да седна.
Томас застана на катедрата и заговори. Измерващият времето пусна хронометъра.
— Въпросът тук не е за правото на собственост, а за правото на живот…
— По-добре да се приберем — прошепна Кристиан на Бисе, докато двамата търсеха Бел. Тридесет минути след като турнирът бе започнал, тя все още не се бе появила.
— Не, трябва да остана. Трябва да разбера някои неща.
— Не разбирам. Кое може да е толкова важно? Аха… Пак ли? — Кристиан непрекъснато получаваше есемеси от Валентин да дойде да чуе стиховете, които щеше да чете на турнира по драма. Накрая все пак реши да се прибере вкъщи, за да потърси Бел. Явно нещо не беше както трябва.
— Виж, Бисе. Притеснявам се, задето я оставихме сама в онази къща. Знаеш какви неща има в банята й. Ще отида да я потърся.
— Идвам с теб — Бисе се прекръсти няколко пъти, докато настигне Кристиан по коридора.